Humanity walks “an optimist” path to post-humanity with war, porn and money merging in a Holy Trinity
Doru Pop
This article was published on 19 May 2022 on Doru Pop’s blog.
Since the early days of the conflict in Ukraine, Pornhub, one of the largest providers of online pornographic content, has introduced special categories such as “Girls from Ukraine” or just the “hashtag” “Ukranian (women)”. At the same time Pornhub blocked users from Russia, when they tried to access the platform they were greeted with the Ukrainian flag.
The fact that on various porn sites searches for Ukrainian women and girls have increased dramatically is less odious than the information provided by a recent report that Russian soldiers who invaded Ukraine not only raped and murdered women, but filmed and then uploaded to porn sites some of this heinous activity. There have also been cases of online self-promotion where Russian soldiers have been encouraged by their wives to rape Ukrainian women, one of the most “famous” becoming Roman Boikovsky, about whom the Ukrainian intelligence claims that his wife Olga encouraged him to rape Ukrainian women on the condition that he “protects” himself during intercourse.
Християнските послания на гражданите на полските райони по границата с Беларус: “Няма количество храна, което да не можеш да споделиш с нуждаещ се” (вляво), “Каквото сте направили на един от моите най-малки братя, на мен сте го направили” (думи на Исус)(вдясно) (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат, Facebook)
Полша едновременно приема украински бежанци, давайки пример за гостоприемство, и продължава да изтласква иракчани, сирийци, йеменци и афганистанци обратно в беларуските гори
Изминаха почти два месеца, откакто Путинова Русия води война срещу Украйна. Още в първия ден на бойните действия полското правителство обяви полско-украинската граница за отворена за бежанци и създаде първите приемни центрове. Това, което се случи след това, беше един от най-сърцераздирателните епизоди в 33-годишната история на Третата полска република: обикновените граждани се втурнаха да подкрепят бежанците. Неправителствените организации и местните власти поставиха информационни щандове на автогарите и жп гарите. Хората посрещаха украинците в собствените си домове. Училища, музеи и културни центрове организираха дейности за децата на бежанците. Парламентът бързо гласува специален закон, който позволява на украинците да се регистрират и да започнат работа веднага. Общественото пространство се изпълни с украински знамена и емблеми на солидарността – както в големите градове, така и в малките населени места. Дори спомените за по-мрачните моменти от общата история сякаш избледняват: в момента абсолютното мнозинство поляци са съгласни, че именно Украйна е станала жертва на руската агресия и че украинците се нуждаят и трябва да получат нашата помощ.
The Christian messages of the citizens of the Polish areas on the border with Belarus: “There is no quantity of food that you cannot share with a one in need” (left), “Whatever you have done to one of my little brothers, you did to me” (Jesus’ words)(right) (source: Malgorzata Kulbaczewska-Figat, Facebook)
Poland both welcomes Ukrainian refugees, setting an example of hospitality, and keeps pushing Iraqis, Syrians, Yemenis and Afghanis back to Belorussian forest
Małgorzata Kulbaczewska-Figat
Almost two months have passed since Putin’s Russia waged war on Ukraine. On the very first day of fighting, the Polish government declared the Polish-Ukrainian border open for refugees and set up first reception centers. What happened next was one of the most, if not the most heart-warming episodes in the 33-year long history of the Third Polish Republic: ordinary citizens rushed to support the refugees. The NGOs and local authorities set up information booths at bus and train stations. People welcomed Ukrainians at their own homes. Schools, museums and cultural centers organized activities for refugee children. The parliament quickly voted for a special law allowing Ukrainians to register and start working immediately. Public space was filled with Ukrainian flags and solidarity emblems – in both big cities and small towns. Even memories of darker moments of the common history seem to fade away: at the moment, the absolute majority of Poles agrees that it was Ukraine which fell victim to Russian aggression, and that Ukrainians need, and should receive, our help.
Граничната зона между България и Гърция (източник: Nedret Benzet)
За границите и мостовете в Югоизточна Европа, за природните и човешките съкровища, които чакат да бъдат открити: интервю с Капка Касабова, автор на “Граница”
Смаранда Шкиопу, Владимир Митев
Капка Касабова с лекота преминава от поезия към художествена и нехудожествена литература, но може би е най-известна с писането си, което съчетава пътеписи с местни и лични истории. Родом от София, България, Касабова емигрира със семейството си в Нова Зеландия в края на 80-те години на миналия век и след като завършва университет, се установява в Шотландия. Избирайки професия, доскоро запазена за мъжете – писането на пътеписи – Капка Касабова се нарежда сред други жени автори, които са насочили вниманието си към Югоизточна Европа, като Мери Едит Дърам и Ребека Уест. За разлика от тях обаче балканският й произход се отразява на разбирането й за противоречията в региона.
През 2017 г. тя публикува книгата “Граница – пътуване до края на Европа”, номинирана и награждавана в цяла Европа. Касабова се отправя на пътешествие по границата между България, Гърция и Турция, където документира настоящето и миналото на градовете и селата в този югоизточен край на бившата Желязна завеса. Преди разпадането на СССР много хора губят живота си, опитвайки се да стигнат до отдавна мечтания Запад. Сега част от тази граница е границата между Европейския съюз и Турция, още една разделителна линия между хората с паспорти, които им дават право да пътуват, и бежанците, които търсят по-добър свят.
През декември 2021 г. румънското издание на книгата е публикувано от издателство Pandora M Publishing в колекцията Anansi, преведена от английски като Frontiera от Она Франц.
От двете страни на днешните граници писателката среща овчари, бивши граничари, търговци, фермери, бежанци и дори трафиканти на хора. Те говорят за изгубени животи, но също и за символичното насилие на физическите граници и тяхното въздействие върху поколенията.
Най-новата ѝ книга, публикувана в Обединеното кралство през 2019 г., е “Към езерото”, в която Касабова обикаля Преспанското езеро, разделено между Албания, Република Северна Македония и Гърция, за да открие родното място на баба си по майчина линия, но и за да научи историите на хората от Балканите.
Разговаряхме с писателката Капка Касабова в началото на март 2022 г., когато войната в съседна Украйна течеше от вече почти две седмици. Говорихме за границите, Балканите, войната, но и за нещата, които ни обединяват в този край на света. Тези неща ни напомнят, че да продължаваме да сме солидарни е отговорност на всички нас.
Тази статия бе публикувана от румънския културен сайт Scena9 на 8 април 2022 г.
Granița între Bulgaria și Grecia (sursă: Nedret Benzet)
Despre granițele și punțile de legătură în Europa de Sud-Est, despre tezaurele naturale și omenești care așteaptă sa fie descoperite: un interviu cu Kapka Kassabova, autoarea cărții Frontiera
Smaranda Șchiopu & Vladimir Mitev
Kapka Kassabova trece cu ușurință de la poezie la ficțiune și non-ficțiune, dar este probabil cel mai bine cunoscută pentru scrisul ei, care îmbină jurnalul de călătorie cu istoria locală și mai ales cea personală. Originară din Sofia, Bulgaria, Kassabova a emigrat împreună cu familia în Noua Zeelandă la sfârșitul anilor 1980 și, după ce a absolvit facultatea, s-a stabilit în Scoția. Alegând o ocupație până nu de mult rezervată bărbaților – călătorul scriitor -, Kapka Kassabova poate sta alături de celelalte autoare ce și-au îndreptat pașii către Europa de Sud-Est, precum Mary Edith Durham sau Rebecca West. Spre deosebire de ele, însă, originile sale balcanice se traduc în înțelegerea cu care poate privi contradicțiile acestei zone.
În 2017, publică cartea Border — A Journey To The Edge of Europe, nominalizată și premiată în toată Europa. Kassabova pornește într-o călătorie de-a lungul graniței dintre Bulgaria, Grecia și Turcia, unde documentează prezentul și trecutul orașelor și satelor din acest capăt sud-estic al fostei Cortine de Fier. Înainte de prăbușirea URSS, mulți și-au pierdut viața încercând să ajungă în Vestul mult visat. Acum, o parte a acestei granițe este frontiera dintre Uniunea Europeană și Turcia, o altă linie de separare între cei cu pașapoarte ce conferă libertate de călătorie și refugiații care caută o lume mai bună.
În decembrie 2021, ediția în limba română a apărut la Editura Pandora M, în colecția Anansi, tradusă din limba engleză ca Frontiera, de către Ona Frantz.
De fiecare parte a frontierelor actuale, scriitoarea întâlnește păstori, foști grăniceri, comercianți, agricultori, refugiați sau chiar traficanți de persoane. Vorbesc despre viețile pierdute, dar și despre violența simbolică a granițelor fizice și efectele lor peste generații.
Cea mai recentă carte a sa publicată în Marea Britanie în 2019 este To The Lake, în care Kassabova călătorește în jurul lacului Prespa, împărțit între Albania, Republica Macedoniei de Nord și Grecia, pentru a descoperi locul de origine al bunicii sale materne, dar și pentru a afla poveștile oamenilor din Balcani.
Am stat de vorbă cu Kapka Kassabova la început de martie 2022, când războiul din Ucraina vecină începuse de aproape două săptămâni. Am vorbit despre granițe, Balcani, război, dar și lucruri care ne unesc în acest colț de lume. Mi-a amintit, și ne amintește tuturor, că a continua să fim martori și să oferim solidaritate este responsabilitatea noastră, a tuturor.
Acest articol a fost publicat pe 8 aprilie 2022 pe Scena 9.
The protest of the workers in the Bucharest’s land public transport disturbed the life in the capital (source: YouTube)
CbT, 01.04.2022
O ruchu związkowym w Stanach Zjednoczonych, o tym, jak wśród Amerykanów coraz słabsze są antyzwiązkowe uprzedzenia i jak związki zawodowe odpowiadają na obecny kryzys, wywołany rosyjską inwazją na Ukrainę, mówi Radu Stochița, rumuński aktywista związkowy, rzecznik centrali związkowej Cartel Alfa, obecnie studiujący w USA.
Greva din 2022 ianuarie a lucrătorilor din transportul public din București a fost întâmpinată cu o rezistență puternică din partea cetățenilor și a celorlalți lucrători din București (sursa: YouTube)
Radu Stochita se ocupă de mișcarea sindicală din SUA, de prejudecățile din ce în ce mai mici față de ideile de stânga în rândul americanilor și de modul în care sindicatele răspund crizei, provocată de invazia rusă în Ucraina
Vladimir Mitev
Radu Stochiță este un student român în SUA, care urmărește o serie de inițiative legate de mișcarea sindicală americană și românească. El elaborează un newsletter pe teme de muncă, cercetează exploatarea din industria jocurilor de noroc, scrie articole și comunicate de presă pentru sindicatul românesc Cartel Alfa.
Video înregistrarea interviului poate fi vizionată aici cu subtirare în limba română:
Tysiące żółtych kamizelek (Gilets Jaunes) protestuje w Paryżu, domagając się obniżenia podatków od paliw, przywrócenia podatku solidarnościowego od majątku, podwyższenia płacy minimalnej oraz ustąpienia Emmanuela Macrona ze stanowiska prezydenta Francji, 09 lutego 2019 r. (źródło: Norbu Gyachung, CC BY-SA 4.0)
O szansach Jeana-Luca Mélenchona w nadchodzących wyborach prezydenckich, o tym, jak francuska lewica przekonuje do głosowania tych, którzy nie zamierzają głosować wcale i o tym, kto jest prawdziwym wrogiem pracowników rozmawiamy z Danièle Obono, parlamentarzystką Nieuległej Francji
Małgorzata Kulbaczewska-Figat
Danièle Obono jest posłanką La France Insoumise od 2017 roku. Była rzeczniczką Jean-Luca Melenchona, a także partii. Ma tytuł magistra historii i pracowała jako bibliotekarka. Urodziła się w Gabonie, a w 2011 r. uzyskała obywatelstwo francuskie.
Kilka lat temu na ulice wychodziły miliony Francuzów. Ruch Żółtych Kamizelek ożywiał stare rewolucyjne hasła, domagał się równości, braterstwa, sprawiedliwości społecznej. Podstawowa intuicja podpowiada, że są to hasła lewicowe. Gdzie więc jest teraz francuska lewica, w przededniu wyborów prezydenckich? Co się stało z tamtą energią i wolą zmian?
Danièle Obono: To paradoks, ale faktycznie – po dwóch wielkich ruchach społecznych, największych w moim pokoleniu, notowania lewicy są dalekie od najlepszych w historii wyników, jakie potrafiła osiągać. Mówię o dwóch ruchach, bo oprócz Żółtych Kamizelek był jeszcze ruch sprzeciwu wobec reformy emerytalnej – innymi słowy, na porządku dziennym stanęły wszystkie kluczowe wyzwania naszych czasów. Miliony ludzi głośno wołały o sprawiedliwość społeczną, walkę o ratowanie klimatu i o to, by zmiany gospodarcze z nią związane nie pociągnęły za sobą nowych, drastycznych nierówności. Nieuległa Francja wspierała każdy z oddolnych ruchów. Protestowaliśmy też przeciwko brutalnemu pacyfikowaniu Żółtych Kamizelek przez policję. Nasza reprezentacja parlamentarna walczyła, korzystając z dostępnych narzędzi, przeciwko reformie emerytalnej. A jednak nie przełożyło się to na radykalny wzrost poparcia.
Kandydat Nieuległej Francji, Jean-Luc Mélenchon, jest obecnie w sondażach trzeci, za Macronem i Marine Le Pen. Wiele jeszcze może się zmienić. Pewne jest tylko jedno: jesteśmy jedyną lewicową alternatywą dla różnego rodzaju prawicy i skrajnej prawicy.
Thousands of yellow vests (Gilets Jaunes) protests in Paris calling for lower fuel taxes, reintroduction of the solidarity tax on wealth, a minimum wage increase, and Emmanuel Macron’s resignation as President of France, 09 February 2019 (source: Norbu Gyachung, CC BY-SA 4.0)
On Jean-Luc Mélenchon’s chances in the upcoming presidential election, on how the French left is talking to those who do not intend to vote at all and who is the real enemy of the working people – Małgorzata Kulbaczewska-Figat talks to Danièle Obono, MP of La France insoumise.
Małgorzata Kulbaczewska-Figat
Danièle Obono is MP for La France Insoumise since 2017. She used to be the spokesperson of Jean-Luc Melenchon and the party as well. She has a master degree in history and used to work as a librarian. Born in Gabon, she has become naturalized French citizen in 2011.
Mrs. Obono,A few years ago, millions of French people took to the streets. The Yellow Vest Movement revived old revolutionary demands, among which equality, fraternity and social justice. Basic intuition suggests that these are leftist slogans. So where is the French left now, on the eve of the presidential election? What happened to that energy and the will to change?
Danièle Obono: It’s a paradox, but indeed – after two great social movements, the greatest we have seen in France, the left’s ratings are far from their highest. I am talking about two movements because, apart from the Yellow Vests, there was also a movement against the pension reform – in other words, all the key challenges of our time stood on the order of the day. Millions of people have called for social justice, climate justice and economic justice. La France insoumise supported each of the grassroots movements. We also protested against the brutal pacification of the Yellow Vests by the police. Our parliamentary representation fought against the pension reform. However, this did not translate into a radical increase of support.
La France insoumise candidate Jean-Luc Mélenchon is currently third in the polls, behind Macron and Marine Le Pen. A lot can still change. Only one thing is certain: we are the only left-wing alternative to all kinds of right and extreme right.
Ръстът в цените на горивата и храните е едно от преките последствия на войната (източник: YouTube)
Интервю с полския външнополитически анализатор за интересите на Западна Европа и Полша по отношение на членството на Украйна в ЕС, за икономическите измерения на войната там, за перспективите пред Грузия и Молдова за членство в ЕС и за необходимостта от преосмисляне на енергийната политика на съюза
Трансгранични разговори, 15.03.2022 г.
Михал Войда, външнополитически анализатор в Portal Spraw Zagranicznych (Портал за международни проблеми), един от най-големите полски сайтове, посветени на международните отношения, гостува на подкаста Cross-border Talks (Трансгранични разговори) и коментира перспективите пред ускореното членство на Украйна в ЕС. Той анализира реакциите на основните държави в Западна Европа, отношението на Полша и други въпроси от европейската проблематика, свързани с войната в Украйна. Според него това, което се случва сега, би довело до енергийно преосноваване на ЕС, като ще се премине към замяна на руските енергийни източници с други. Той подчертава и последиците от бежанската криза в Полша и други страни и предупреждава, че икономическите щети, причинени от войната в Украйна, вече са огромни.
Предлагаме транскрипция на разговора, който може да бъде изгледан на английски език тук:
Cross-border Talks 