Petr Drulák: The war in Ukraine is a result of arrogance

Interview with the Czech foreign policy analyst and former diplomat about war in Ukraine and what might be the way out of it

Veronika Sušová-Salminen, Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Cross-border Talks spoke at the end of April 2022 to Petr Drulák – former deputy minister of foreign affairs of Czechia and former Czech ambassador to France. We asked him about the roots of the current conflict, which he discussed with great detail, following the post-Cold War relations between the USA, Europe, Ukraine and Russia. He also had a take on the possibility for a peace deal between Russia and Ukraine. Finally, he also provided a perspective that takes into account the interests of Central and Southeastern Europe. In Drulak’s view our region is not interested in prolonging the war. But the Czech foreign policy expert also makes a number of different very precise observations, that show a European, more precisely: Central European view about the conflict by someone knowledgeable on international affairs.

Read More »

Sergiu Mișcoiu: Ori UE va fi socială, ori nu va exista UE

Interviu cu politologul român despre o serie de subiecte care privesc reforma UE și rolul Europei Centrale și de Sud-Est în UE

Vladimir Mitev

În contextul reluării discuțiilor pentru reforma UE, în urma finalizării deliberărilor, numită Conferința pentru viitorul Europei, Cross-border Talks l-a intervievat pe politologul român și expert în afaceri europene Sergiu Mișcoiu. 

Am discutat despre:

– cât de mare este succesul anunțatei deschideri către public pentru consultări, numită Conferința pentru viitorul Europei;

– de ce UE continuă să fie condusă de elite, iar conferința a reafirmat în mare parte agenda deja urmată;

– cum ar trebui să fie văzută propunerea lui Emmanuel Macron privind cercurile concentrice de integrare sau comunitatea politică europeană, deschise pentru nemembrii din vecinătate – ca o încurajare pentru cei care nu sunt membri să se implice în UE sau ca o descurajare a eforturilor lor de a deveni membri cu drepturi depline;

– cum ar trebui să percepem eforturile Europei Occidentale de a impune reforme în Estul UE în domenii precum tranziția energetică, lupta împotriva corupției și apărarea UE; 

– ce poate învăța Estul UE de la Europa de Vest în ceea ce privește creșterea prețurilor la energie și UE ca piață;

– care ar putea fi rolul viitor al României și Bulgariei în cadrul UE.

Interviul cu Șergiu Mișcoiu poate fi văzut aici cu subtitrări în limba română:

Read More »

Războiul din Ucraina și polarizarea din Bulgaria

Poveștile alegerii civilizaționale între Vest și Est în contextul războiului din Ucraina ascund prăbușirea societății bulgare contemporane

Ognian Kasabov, profesor de filosofie la Universitatea din Sofia

Acest articol a fost publicat pe site-ul organizației bulgare KOI (Colectivul pentru Intervenții Sociale) și reprezintă o încercare de a gândi critic și echilibrat despre ceea ce intelectualul italian Roberto Savio a numit ”suiciderea rațiunii”

Războiul, se spune în presă, nu este un moment pentru nuanțe, ci pentru a lua poziție. Agresiunea Rusiei împotriva Ucrainei continuă să exacerbeze atitudinile din întreaga lume. Liniile de demarcație se înăspresc. Lucruri care până de curând păreau doar o opțiune, și încă una extremă, încep să pară singura opțiune. Podurile se ard, îndârjirea crește.

Cu toate acestea, contururile specifice pe care le ia polarizarea din Bulgaria nu vorbește doar despre un blocaj politic. Pasiunile născute de evenimentele legate de  monumentul celui de-al treilea front ucrainean din Sofia sunt doar un moment într-un crescendo neîncetat de bufonerie (e vorbă de un fel de război între două tabere – una antirusă care dorește să vopsească sau ”să atace” monumentul armatei sovietice, și una prorusă care apără monumentul de atacatori – nota trăducătorului). De luni de zile suntem asaltați cu informații cu privire la „alegerea noastră civilizațională” de a face parte din Europa sau, dimpotrivă, cu privire la legătura de nezdruncinat dintre Bulgaria și Rusia.

Societatea noastră este implicată într-o criză de identitate, problematică nu numai pentru incoerența sa intelectuală și istorică, ci cel puțin la fel de mult pentru pericolul de a adânci tarele care ne distrug țara.

Read More »

Pornification of war

Humanity walks “an optimist” path to post-humanity with war, porn and money merging in a Holy Trinity

Doru Pop

This article was published on 19 May 2022 on Doru Pop’s blog

Since the early days of the conflict in Ukraine, Pornhub, one of the largest providers of online pornographic content, has introduced special categories such as “Girls from Ukraine” or just the “hashtag” “Ukranian (women)”. At the same time Pornhub blocked users from Russia, when they tried to access the platform they were greeted with the Ukrainian flag. 

The fact that on various porn sites searches for Ukrainian women and girls have increased dramatically is less odious than the information provided by a recent report that Russian soldiers who invaded Ukraine not only raped and murdered women, but filmed and then uploaded to porn sites some of this heinous activity. There have also been cases of online self-promotion where Russian soldiers have been encouraged by their wives to rape Ukrainian women, one of the most “famous” becoming Roman Boikovsky, about whom the Ukrainian intelligence claims that his wife Olga encouraged him to rape Ukrainian women on the condition that he “protects” himself during intercourse.

Read More »

Денят на победата е международно наследство. Не принадлежи на Путин

Какво бих могла да пожелая на всички нас в Централна и Източна Европа? На първо място, мир. И второ, че един ден всички ще отбележим края на Втората световна война, ще разберем значението й, ще почетем жертвите и падналите – и няма да използваме деня на победата за краткосрочна политическа пропаганда

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Един от последните ми спомени от Русия е: лято, времето на пандемия, призивите за ваксинация са навсякъде в известното московско метро. И все пак по други плакати се появяват по-многобройните послания „Хей, това е страната на Победителите!“ На някои от плакатите е изобразен адмирал от 18-ти век Фьодор Ушаков, други – средновековният княз Александър Невски, трети – маршал Георгий Жуков. Те са навсякъде. Военните командири ме гледаха как се качвам на местен влак, или електричка, на гара Москва-Беларус. Можех да ги видя отново дори на най-изолираните спирки в гората. Инфраструктурата на гарата може и да е била запустяла, но плакатите непрекъснато напомняха: това е Русия, страната на победителите.

Московското метро, юни, 2021 (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Може да се наблюдава как посланието за победата претърпява еволюция през години, в които Русия е управлявана от Путин. Защото именно Путин въведе ежегодния масов военен парад на 9 май – в Съветския съюз той се провеждаше не повече от три пъти. Докато тежестите на руския капитализъм ставаха все по-трудни и по-трудни за понасяне за обикновения гражданин, държавата сякаш подсказваше: героичната идентичност, основана на 9 май и безсмъртния подвиг на предците, трябва да компенсират всички мъки на живота. И официалната памет на Победата беше съзнателно измислена. Държавната пропаганда удобно забрави да спомене, че Съветският съюз е некапиталистическа държава, предпочитайки вместо това да подчертае ролята на Руската православна църква по време на войната. Националната гордост подмени въпросите за актуалната ситуация. Ако сте гражданин на победителката, как можете да се оплаквате от високи цени, лоши жилищни възможности и нарастващи неравенства?

Можем да разберем колко цинична е тази пропаганда, само когато вземем предвид колко скъпа е тази памет на Победата за руснаците. Маршовете на Безсмъртния полк, в които хората носят снимки на своите предци, които са се били и/или паднали във войната, може да са измислени като част от политиката на държавната памет на Путин, но те са пълни с истински емоции. Няма руско семейство без спомени от войната, някои героични, други ужасяващи. „Денят на победата е празникът със сълзи на очите“ – казва популярна съветска песен и това не е преувеличение. По съветско време ветераните се срещаха в градските паркове, търсейки фронтовите си другари, споделяха истории, пиеха и пееха военни песни. Нямаше огромни военни паради на Червения площад, с изключение на 1945 г. и след това две „кръгли годишнини“ през 1965 и 1985 г. Народната памет подчертаваше, че мъжете и жените от Червената армия защитават страната си и се борят, за да осигурят мирно бъдеще за следващите поколения. Мир, а не военно надмощие, беше ключовата дума.

Гробове на съветски войници, боядисани в червено, началото на март 2022 г., съветско гробище в Катовице, Южна Полша. Възмущението срещу войната на Путин доведе до няколко такива инцидента в Полша. Също така Институтът за национална памет предвижда демонтирането на някои паметници на Съветската армия и Полската народна армия, които по някакъв начин са оцелели от голямата вълна на декомунизация през 2015-2016 г. Според изявленията на ръководителя на Института армията на Путин не се различава от Съветската армия. (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Използването на паметта за войната за изграждане на имперска пропаганда и за отклоняване на вниманието на хората от несправедливостта на руския капитализъм, вече е подигравка. Тази година, когато „антинацистката“ реторика беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Украйна и унищожаването на украинските градове, беше достигнато друго ниво на цинизъм. „Обясненията“ на Путин от 9 май как Русия е трябвало да нанесе превантивен удар преди предполагаемата западна атака, бяха просто допълнения към общия сценарий. Официалната история стигна до точка, в която Русия води вечната и винаги победоносна война срещу фашизма, който се среща навсякъде, когато е необходимо.

През годините, докато руската държава изгражда тази официална памет за Победата, антикомунистите от Централна и Източна Европа разработиха своя такава. Те ни учиха да забравим, че нацистите всъщност са планирали да унищожат славянския народ, точно както са планирали и безмилостно извършвали унищожаването на еврейското население. Казаха ни, че няма какво да празнуваме на 8 или 9 май. Те настояваха да се почете паметта на антикомунистическите следвоенни бойци и да се забравят онези, които са се борили с нацистите на Източния фронт. Полските войници, които участваха в последната битка при Берлин, бяха просто колаборационисти на комунистите, можем да чуем гласовете от най-твърдата десница.

Парад за 9 Май. Безсмъртният полк в Нижни новгород. Хората участват в събитието без никаква принуда. Те отдават почит на своите роднини, участвали във Втората световна война Източник

През 2022 г., докато Путин обясняваше на сънародниците си защо Украйна трябва да бъде нападната, ръководителят на полския институт за национална памет обяви, че за нашия регион изобщо няма Победа – само началото на втората окупация. По-жестока окупация, често добавят нашите антикомунисти. Колко е просто: казват ни, че пет десетилетия на народните републики са били трагедия, по-голяма от масовите убийства и систематичното унищожаване на периода на нацистката окупация. От този момент човек лесно скача на друго ниво на пропаганда: нашите страни от Централна и Източна Европа не се развиват достатъчно бързо, защото бяха унищожени от Съветите през 1945 г. Комунистите трябва да бъдат обвинявани за провалите на съвременния капитализъм.

Може да сме възмутени от военната пропаганда на Путин, смесвайки чистото очарование с военната сила и лошите исторически паралели. Но пълното отхвърляне на Победата не е отговор. Бихме могли да го кажем и по друг начин: идолизирането на Победата и забравянето за тъмните страни на държавата и армията на Сталин не е конструктивна реакция на демонтирането на паметниците на Червената армия в Полша, Чехия и другаде. Полските антикомунисти предполагат, че имаме нужда от колективна памет, напълно различна от тази, която се насърчава от Русия, за да сме имунизирани срещу пропагандата на Путин. Но истинският лек за пропагандата е истината и разбирането, че историята не е черно-бяла. Освен това – ако забравим, че нашите дядовци са помогнали за победата над нацизма през 1945 г., как това ще спре Путин да бомбардира Украйна през 2022 г.?

Военната история на Централна и Източна Европа заслужава нещо повече от просто да бъде използвана в политически игри. Нуждаем се от този спомен, защото никога няма да разберем нашата реалност, ако просто забравим какво се е случило през 1945, 1941 и 1939 г. И без значение дали изберем 8 или 9 май за празника, имаме нужда от честно историческо изследване на случилото се преди, по време и след войната. Защо се случи това бедствие – и какво се промени в живота на централно и източноевропейците, след като техните държави станаха народни републики. Трябва да разберем как и на каква цена беше победен нацизмът – и защо не беше победен завинаги.

Превод: Маргиналия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

Sergiu Miscoiu: The EU will be social, or there will be no EU

Interview with the Romanian political scientist about a number of issues dealing with EU reform and the role of Central and Southeastern Europe in the EU.

Vladimir Mitev

Cross-border Talks interviewed the Romanian political scientist and expert on EU affairs Sergiu Mișcoiu in the context of the renewed discussions for EU reform, following the completion of the deliberations, called Conference on the Future of Europe. 

We discussed:

– how much of a success is the announced opening to the public for consultations, called Conference on the Future of Europe;

– why the EU continues to be elites-led and the conference mostly reaffirmed the already followed agenda;

– how should we see Emmanuel Macron’s proposal for concentric circles of integration or European political community, opened to non-member from the neighborhood – as encouragement for the non-member to engage the EU or as a discouragement for their efforts to become full members;

– how should we perceive the efforts of Western Europe to impose reforms on EU’s East in fields such as energy transition, anti-corruption and EU defense; 

– what can EU’s East learn from Western Europe on the issue of rising energy prices and EU as a market;

– what could be the future role for Romania and Bulgaria within the EU.

Read More »

War in Ukraine and polarisation in Bulgaria

Stories of civilizational choice between West and East hide the collapse of contemporary Bulgarian society

Ognian Kasabov

This article was published on the website of the Bulgarian organisation KOI (Collective for Public Interventions) and is an attempt to think critically and balanced about what the Italian intellectual Roberto Savio called “the suicide of reason”

The war, the media argue, is not a time for nuance, but for taking a stand. Russia’s aggression against Ukraine continues to exacerbate attitudes around the world. The lines are hardening. Things that until recently seemed only an option, and an extreme one at that, are beginning to look like the only option. Bridges are burning, resolve is growing.

Yet the specific contours of polarisation in Bulgaria speak only of political gridlock. The passions around the monument to the Third Ukrainian Front in Sofia are just a passage in a relentless crescendo of buffoonery [there’s talk of a kind of war between two camps – an anti-Russian which wants to paint or “attack” the monument to the Soviet army, and a pro-Russian which defends the monument of attackers – translator’s note]. For months we have been deafened about our “civilizational choice” to be part of Europe or, on the contrary, about the unbreakable bond between Bulgaria and Russia.

Our society is involved in a clash of identities, problematic not only for its intellectual and historical incoherence, but at least as much for the danger of deepening the diseases that are destroying our country.

Read More »

Jean-Luc Mélenchon: putem cuceri puterea

Interviu realizat de Cross-border Talks cu ziaristul francez Gael de Santis de la l’Humanite despre alegerile prezidențiale franceze din aprilie 2022 și ce va urma după ele

Liderul curentului politic de stânga din Franța încearcă să convingă publicul să susțină lista unită a stângii la alegerile legislative din iunie 2022

Diego Chauvet și Julia Hamlaoui de la l’Humanité 

Jean-Luc Mélenchon este liderul partidului politic de stânga Franța Nesupusă. Anterior, el a fost europarlamentar și unul dintre fondatorii Stângii din Franța. La alegerile prezidențiale, a obținut 21,95% din voturi și a fost aproape să ajungă în turul al doilea. 

În urma alegerilor prezidențiale din aprilie 2022, au existat semne că o parte a opiniei publice franceze are nemulțumiri față de ambii candidați principali la Palatul Elysee – Emmanuel Macron și Marine le Pen. Mélenchon încearcă să atragă votul celor care caută o a treia cale: o Franță socială. 

Interviul a fost publicat pentru prima dată la 28 aprilie 2022, înainte ca partidele de stânga din Franța să convină să formeze NUPES:  Noua Uniune Populară, Ecologică și Socială. 

Acest interviu a fost tradus și republicat de Cross-Border Talks datorită participării la Alianța mediatică condusă de Transform!Italia. Mulțumiri speciale pentru cooperare se cuvin revistei italiene Left.

Read More »

Jean-Luc Mélenchon: we can conquer the power

A Cross-border Talks’ interview with Gael de Santis – a journalist at l’Humanite, in which he analyses the results of the French presidential elections of April 2022

The leader of the left-wing political tendency in France tries to convince the public to support the united list of the left at the parliamentary elections in June 2022

Diego Chauvet and Julia Hamlaoui of l’Humanité 

Jean-Luc Mélenchon is the leader of French left-wing political party France Unbowed. Previously, he was a MEP and one of the founders of the Left party in France. In the recent presidential elections, he got 21,95% of the vote and almost made it to the second round. 

Following the April 2022 presidential elections, there were signs that a part of the French public has grievances towards both leading candidates for the Elysee Palace – Emmanuel Macron and Marine le Pen. Mélenchon tries to attract the vote of those who look for a third way: a social France. 

The interview was first published on 28 April 2022, before the left-wing parties in France agreed to form NUPES:  New Popular Union, Ecological and Social. 

This interview has been translated and republished by Cross-Border Talks thanks to participation in the Media Alliance led by transform!italia. Special thanks for co-operation go to the Italian magazin Left.

Read More »

Ziua Victoriei este o moștenire internațională. Nu aparține lui Putin

Nu uitați niciodată să fiți cetățean al țării învingătorilor. Un portret al lui Alexander Nevsky la o gară din Moscova, iulie 2021. Sursă: Malgorzata Kulbaczewska-Figat

Discursul liderului rus din 9 mai 2022 reprezintă o insultă la adresa celor care au luptat și au căzut în cel de-al Doilea Război Mondial

Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Ce aș putea să ne urez tuturor celor din Europa Centrală și de Est de Ziua Victoriei? În primul rând, pace. Și în al doilea rând, ca într-o zi să comemorăm cu toții sfârșitul celui de-al Doilea Război Mondial, să înțelegem semnificația acestuia, să onorăm victimele și cei căzuți la datorie – și să nu folosim această zi pentru propagandă politică pe termen scurt.

Una dintre ultimele mele amintiri din Rusia: este vară, perioada pandemiei, apelurile la vaccinare sunt peste tot în celebrul metrou moscovit. Cu toate acestea, alte afișe apar și mai numeroase. Ele poartă un mesaj din două cuvinte: Strana Pobediteley, o țară a învingătorilor. Unele dintre postere îl înfățișează pe amiralul Fiodor Ușakov din secolul al XVIII-lea, altele – pe prințul medieval Alexandr Nevski, altele – pe mareșalul Gheorghi Jukov. Ele sunt peste tot. Comandanții militari m-au privit cum am pășit într-un tren local, sau electrichka, în gara Moscova-Belarus. I-am putut revedea chiar și în cele mai izolate stații din pădure. Poate că infrastructura gării era dezolantă, dar afișele continuau să amintească: aceasta este Rusia, țara învingătorilor.

Read More »