Petr Drulák: The war in Ukraine is a result of arrogance

Interview with the Czech foreign policy analyst and former diplomat about war in Ukraine and what might be the way out of it

Veronika Sušová-Salminen, Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Cross-border Talks spoke at the end of April 2022 to Petr Drulák – former deputy minister of foreign affairs of Czechia and former Czech ambassador to France. We asked him about the roots of the current conflict, which he discussed with great detail, following the post-Cold War relations between the USA, Europe, Ukraine and Russia. He also had a take on the possibility for a peace deal between Russia and Ukraine. Finally, he also provided a perspective that takes into account the interests of Central and Southeastern Europe. In Drulak’s view our region is not interested in prolonging the war. But the Czech foreign policy expert also makes a number of different very precise observations, that show a European, more precisely: Central European view about the conflict by someone knowledgeable on international affairs.

Read More »

Războiul din Ucraina și polarizarea din Bulgaria

Poveștile alegerii civilizaționale între Vest și Est în contextul războiului din Ucraina ascund prăbușirea societății bulgare contemporane

Ognian Kasabov, profesor de filosofie la Universitatea din Sofia

Acest articol a fost publicat pe site-ul organizației bulgare KOI (Colectivul pentru Intervenții Sociale) și reprezintă o încercare de a gândi critic și echilibrat despre ceea ce intelectualul italian Roberto Savio a numit ”suiciderea rațiunii”

Războiul, se spune în presă, nu este un moment pentru nuanțe, ci pentru a lua poziție. Agresiunea Rusiei împotriva Ucrainei continuă să exacerbeze atitudinile din întreaga lume. Liniile de demarcație se înăspresc. Lucruri care până de curând păreau doar o opțiune, și încă una extremă, încep să pară singura opțiune. Podurile se ard, îndârjirea crește.

Cu toate acestea, contururile specifice pe care le ia polarizarea din Bulgaria nu vorbește doar despre un blocaj politic. Pasiunile născute de evenimentele legate de  monumentul celui de-al treilea front ucrainean din Sofia sunt doar un moment într-un crescendo neîncetat de bufonerie (e vorbă de un fel de război între două tabere – una antirusă care dorește să vopsească sau ”să atace” monumentul armatei sovietice, și una prorusă care apără monumentul de atacatori – nota trăducătorului). De luni de zile suntem asaltați cu informații cu privire la „alegerea noastră civilizațională” de a face parte din Europa sau, dimpotrivă, cu privire la legătura de nezdruncinat dintre Bulgaria și Rusia.

Societatea noastră este implicată într-o criză de identitate, problematică nu numai pentru incoerența sa intelectuală și istorică, ci cel puțin la fel de mult pentru pericolul de a adânci tarele care ne distrug țara.

Read More »

Małgorzata Kulbaczewska-Figat: Poland is Ukraine’s indispensable ally

A comment by Cross-border Talks’ editor in the context of the media hype about Ukraine planning to give a special status to Polish citizens.

On Saturday 21 May 2022 the Polish president Andrzej Duda paid an unexpected visit to Kyiv and spoke to the members of Ukrainian parliament or the Verkhovna Rada. The Polish president was actually the first head of a Western state officially invited to Ukraine to speak to the members of parliament since the Russian invasion. And the moment in which he appeared in Kyiv was quite important.

The war has been raging for three months. The interest of the international public in Ukraine seems to be lessening. So for Ukrainians inviting a Polish president is a way of making international public opinion again interested in Ukraine. They do that to show once again that Ukraine still has powerful friends in the West – not only the United States, but also an important country in the center of Europe.

Read More »

Pornification of war

Humanity walks “an optimist” path to post-humanity with war, porn and money merging in a Holy Trinity

Doru Pop

This article was published on 19 May 2022 on Doru Pop’s blog

Since the early days of the conflict in Ukraine, Pornhub, one of the largest providers of online pornographic content, has introduced special categories such as “Girls from Ukraine” or just the “hashtag” “Ukranian (women)”. At the same time Pornhub blocked users from Russia, when they tried to access the platform they were greeted with the Ukrainian flag. 

The fact that on various porn sites searches for Ukrainian women and girls have increased dramatically is less odious than the information provided by a recent report that Russian soldiers who invaded Ukraine not only raped and murdered women, but filmed and then uploaded to porn sites some of this heinous activity. There have also been cases of online self-promotion where Russian soldiers have been encouraged by their wives to rape Ukrainian women, one of the most “famous” becoming Roman Boikovsky, about whom the Ukrainian intelligence claims that his wife Olga encouraged him to rape Ukrainian women on the condition that he “protects” himself during intercourse.

Read More »

De la neutralitate la spațiu-tampon: Finlanda membră NATO

Criza actuală nu mai este o spirală a dilemei de securitate, ci un “vortex” care atrage pe toată lumea și totul, fără posibilitatea de a gândi ceva în mod substanțial șicu  calm. În acest nou (și, sperăm, rece) război fără „gentelmeni”, fără oameni de stat cu o viziune de viitor și idei noi și fără reguli clare, Finlanda – o țară până acum neutră, se va transforma acum într-un alt stat-tampon de partea Statelor Unite în Europa de Est

Veronika Susova-Salminen

Acest articol a fost publicat la 17 mai 2022 pe site-ul ceh Argument.

Finlanda se îndreaptă, fără prea multe surprize, spre aderarea la Organizația Tratatului Atlanticului de Nord. Săptămâna trecută, atât președintele Sauli Niinistö, cât și prim-ministrul Sanna Marin (SDP) au susținut cererea de aderare la NATO, în timp ce majoritatea facțiunilor politice din parlament, inclusiv stânga radicală, au fost, de asemenea, favorabile. Aderarea la NATO se bucură acum de un sprijin record din punct de vedere istoric din partea publicului finlandez, ceea ce a facilitat decizia politică actuală și campania pro-atlantică. Dezbaterea internă, încadrată de războiul din Ucraina, a fost intensă, emoțională și scurtă: duminică, 15 mai, președintele Niinistö a anunțat oficial cererea de aderare la NATO, iar acum rămâne să fie confirmată de parlament.  O țară cu o tradiție relativ îndelungată de neutralitate și cu o lungă frontieră terestră cu Rusia și-a reevaluat astfel strategia de securitate în doar câteva luni și a reacționat “fulgerător” la războiul dintre Rusia și Ucraina.

Read More »

Денят на победата е международно наследство. Не принадлежи на Путин

Какво бих могла да пожелая на всички нас в Централна и Източна Европа? На първо място, мир. И второ, че един ден всички ще отбележим края на Втората световна война, ще разберем значението й, ще почетем жертвите и падналите – и няма да използваме деня на победата за краткосрочна политическа пропаганда

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Един от последните ми спомени от Русия е: лято, времето на пандемия, призивите за ваксинация са навсякъде в известното московско метро. И все пак по други плакати се появяват по-многобройните послания „Хей, това е страната на Победителите!“ На някои от плакатите е изобразен адмирал от 18-ти век Фьодор Ушаков, други – средновековният княз Александър Невски, трети – маршал Георгий Жуков. Те са навсякъде. Военните командири ме гледаха как се качвам на местен влак, или електричка, на гара Москва-Беларус. Можех да ги видя отново дори на най-изолираните спирки в гората. Инфраструктурата на гарата може и да е била запустяла, но плакатите непрекъснато напомняха: това е Русия, страната на победителите.

Московското метро, юни, 2021 (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Може да се наблюдава как посланието за победата претърпява еволюция през години, в които Русия е управлявана от Путин. Защото именно Путин въведе ежегодния масов военен парад на 9 май – в Съветския съюз той се провеждаше не повече от три пъти. Докато тежестите на руския капитализъм ставаха все по-трудни и по-трудни за понасяне за обикновения гражданин, държавата сякаш подсказваше: героичната идентичност, основана на 9 май и безсмъртния подвиг на предците, трябва да компенсират всички мъки на живота. И официалната памет на Победата беше съзнателно измислена. Държавната пропаганда удобно забрави да спомене, че Съветският съюз е некапиталистическа държава, предпочитайки вместо това да подчертае ролята на Руската православна църква по време на войната. Националната гордост подмени въпросите за актуалната ситуация. Ако сте гражданин на победителката, как можете да се оплаквате от високи цени, лоши жилищни възможности и нарастващи неравенства?

Можем да разберем колко цинична е тази пропаганда, само когато вземем предвид колко скъпа е тази памет на Победата за руснаците. Маршовете на Безсмъртния полк, в които хората носят снимки на своите предци, които са се били и/или паднали във войната, може да са измислени като част от политиката на държавната памет на Путин, но те са пълни с истински емоции. Няма руско семейство без спомени от войната, някои героични, други ужасяващи. „Денят на победата е празникът със сълзи на очите“ – казва популярна съветска песен и това не е преувеличение. По съветско време ветераните се срещаха в градските паркове, търсейки фронтовите си другари, споделяха истории, пиеха и пееха военни песни. Нямаше огромни военни паради на Червения площад, с изключение на 1945 г. и след това две „кръгли годишнини“ през 1965 и 1985 г. Народната памет подчертаваше, че мъжете и жените от Червената армия защитават страната си и се борят, за да осигурят мирно бъдеще за следващите поколения. Мир, а не военно надмощие, беше ключовата дума.

Гробове на съветски войници, боядисани в червено, началото на март 2022 г., съветско гробище в Катовице, Южна Полша. Възмущението срещу войната на Путин доведе до няколко такива инцидента в Полша. Също така Институтът за национална памет предвижда демонтирането на някои паметници на Съветската армия и Полската народна армия, които по някакъв начин са оцелели от голямата вълна на декомунизация през 2015-2016 г. Според изявленията на ръководителя на Института армията на Путин не се различава от Съветската армия. (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Използването на паметта за войната за изграждане на имперска пропаганда и за отклоняване на вниманието на хората от несправедливостта на руския капитализъм, вече е подигравка. Тази година, когато „антинацистката“ реторика беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Украйна и унищожаването на украинските градове, беше достигнато друго ниво на цинизъм. „Обясненията“ на Путин от 9 май как Русия е трябвало да нанесе превантивен удар преди предполагаемата западна атака, бяха просто допълнения към общия сценарий. Официалната история стигна до точка, в която Русия води вечната и винаги победоносна война срещу фашизма, който се среща навсякъде, когато е необходимо.

През годините, докато руската държава изгражда тази официална памет за Победата, антикомунистите от Централна и Източна Европа разработиха своя такава. Те ни учиха да забравим, че нацистите всъщност са планирали да унищожат славянския народ, точно както са планирали и безмилостно извършвали унищожаването на еврейското население. Казаха ни, че няма какво да празнуваме на 8 или 9 май. Те настояваха да се почете паметта на антикомунистическите следвоенни бойци и да се забравят онези, които са се борили с нацистите на Източния фронт. Полските войници, които участваха в последната битка при Берлин, бяха просто колаборационисти на комунистите, можем да чуем гласовете от най-твърдата десница.

Парад за 9 Май. Безсмъртният полк в Нижни новгород. Хората участват в събитието без никаква принуда. Те отдават почит на своите роднини, участвали във Втората световна война Източник

През 2022 г., докато Путин обясняваше на сънародниците си защо Украйна трябва да бъде нападната, ръководителят на полския институт за национална памет обяви, че за нашия регион изобщо няма Победа – само началото на втората окупация. По-жестока окупация, често добавят нашите антикомунисти. Колко е просто: казват ни, че пет десетилетия на народните републики са били трагедия, по-голяма от масовите убийства и систематичното унищожаване на периода на нацистката окупация. От този момент човек лесно скача на друго ниво на пропаганда: нашите страни от Централна и Източна Европа не се развиват достатъчно бързо, защото бяха унищожени от Съветите през 1945 г. Комунистите трябва да бъдат обвинявани за провалите на съвременния капитализъм.

Може да сме възмутени от военната пропаганда на Путин, смесвайки чистото очарование с военната сила и лошите исторически паралели. Но пълното отхвърляне на Победата не е отговор. Бихме могли да го кажем и по друг начин: идолизирането на Победата и забравянето за тъмните страни на държавата и армията на Сталин не е конструктивна реакция на демонтирането на паметниците на Червената армия в Полша, Чехия и другаде. Полските антикомунисти предполагат, че имаме нужда от колективна памет, напълно различна от тази, която се насърчава от Русия, за да сме имунизирани срещу пропагандата на Путин. Но истинският лек за пропагандата е истината и разбирането, че историята не е черно-бяла. Освен това – ако забравим, че нашите дядовци са помогнали за победата над нацизма през 1945 г., как това ще спре Путин да бомбардира Украйна през 2022 г.?

Военната история на Централна и Източна Европа заслужава нещо повече от просто да бъде използвана в политически игри. Нуждаем се от този спомен, защото никога няма да разберем нашата реалност, ако просто забравим какво се е случило през 1945, 1941 и 1939 г. И без значение дали изберем 8 или 9 май за празника, имаме нужда от честно историческо изследване на случилото се преди, по време и след войната. Защо се случи това бедствие – и какво се промени в живота на централно и източноевропейците, след като техните държави станаха народни републики. Трябва да разберем как и на каква цена беше победен нацизмът – и защо не беше победен завинаги.

Превод: Маргиналия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

Ukraine war and the left: We need a discussion, not censorship

It’s the XXI century, we have most crucial things to achieve together – but we cannot even discuss the war crisis we are in now. How can we work on much more complex issues, if some of us do not even want to have a real debate?  How are we presenting ourselves in the eyes of decision-making elites? Are they more vigilant now, aware that a social-oriented left can pose a challenge to them – or relaxed seeing this farce of unity and discussion?

Comment by Wojciech Łobodziński

Position of the Polish, more broadly speaking, Central-European left-wing forces on the conflict in Ukraine for some might be uncanny. It is not easy for Western left-wing activists to watch the enthusiasm for NATO and to hear calls for more arms for Ukraine -yet, knowing the history of the region allows to understand the background of such a position. And the war, with its chaos and constantly developing events, is not making the debate easier.

In fact, the debate is hardly taking place. And I need to say that: there are also some limits after which disapproval becomes censorship, provoking hatred between international comrades. Needless to say, this is absolutely counter-productive: if we do not discuss issues from our diverse viewpoints, how can we work together for a better world?

Read More »

Válka na Ukrajině a polarizace v Bulharsku

Příběhy civilizační volby mezi Západem a Východem skrývají rozpad současné bulharské společnosti.

Ognian Kasabov

Tento článek byl zveřejněn na webových stránkách bulharské organizace KOI (Kolektiv pro společenské intervence) a je pokusem o kritické a vyvážené zamyšlení nad tím, co italský intelektuál Roberto Savio nazval „sebevraždou rozumu“.

Média tvrdí, že válka není časem pro nuance, ale pro zaujímání postojů. Ruská agrese proti Ukrajině nadále vyhrocuje postoje po celém světě. Hranice se přitvrzují. Věci, které se donedávna zdály být jen možností, a to ještě krajní, začínají vypadat jako jediná možnost. Mosty hoří, odhodlání roste.

Konkrétní obrysy polarizace v Bulharsku však hovoří pouze o politické patové situaci. Vášně kolem pomníku Třetího ukrajinského frontu v Sofii jsou jen pasáží v neúprosném crescendu šaškáren (hovoří se o jakési válce dvou táborů – protiruského, který chce pomník sovětské armády pomalovat či „napadnout“, a proruského, který pomník před útočníky brání – pozn. překladatele). Již několik měsíců jsme ohlušováni tím, že jsme se „civilizačně rozhodli“ být součástí Evropy, nebo naopak tím, že mezi Bulharskem a Ruskem existuje nerozborné pouto.

Naše společnost je zapletena do střetu identit, problematického nejen pro svou intelektuální a historickou nesoudržnost, ale přinejmenším také kvůli nebezpečí prohloubení nemocí, které ničí naši zemi.

Read More »

War in Ukraine and polarisation in Bulgaria

Stories of civilizational choice between West and East hide the collapse of contemporary Bulgarian society

Ognian Kasabov

This article was published on the website of the Bulgarian organisation KOI (Collective for Public Interventions) and is an attempt to think critically and balanced about what the Italian intellectual Roberto Savio called “the suicide of reason”

The war, the media argue, is not a time for nuance, but for taking a stand. Russia’s aggression against Ukraine continues to exacerbate attitudes around the world. The lines are hardening. Things that until recently seemed only an option, and an extreme one at that, are beginning to look like the only option. Bridges are burning, resolve is growing.

Yet the specific contours of polarisation in Bulgaria speak only of political gridlock. The passions around the monument to the Third Ukrainian Front in Sofia are just a passage in a relentless crescendo of buffoonery [there’s talk of a kind of war between two camps – an anti-Russian which wants to paint or “attack” the monument to the Soviet army, and a pro-Russian which defends the monument of attackers – translator’s note]. For months we have been deafened about our “civilizational choice” to be part of Europe or, on the contrary, about the unbreakable bond between Bulgaria and Russia.

Our society is involved in a clash of identities, problematic not only for its intellectual and historical incoherence, but at least as much for the danger of deepening the diseases that are destroying our country.

Read More »

Jean-Luc Mélenchon: we can conquer the power

A Cross-border Talks’ interview with Gael de Santis – a journalist at l’Humanite, in which he analyses the results of the French presidential elections of April 2022

The leader of the left-wing political tendency in France tries to convince the public to support the united list of the left at the parliamentary elections in June 2022

Diego Chauvet and Julia Hamlaoui of l’Humanité 

Jean-Luc Mélenchon is the leader of French left-wing political party France Unbowed. Previously, he was a MEP and one of the founders of the Left party in France. In the recent presidential elections, he got 21,95% of the vote and almost made it to the second round. 

Following the April 2022 presidential elections, there were signs that a part of the French public has grievances towards both leading candidates for the Elysee Palace – Emmanuel Macron and Marine le Pen. Mélenchon tries to attract the vote of those who look for a third way: a social France. 

The interview was first published on 28 April 2022, before the left-wing parties in France agreed to form NUPES:  New Popular Union, Ecological and Social. 

This interview has been translated and republished by Cross-Border Talks thanks to participation in the Media Alliance led by transform!italia. Special thanks for co-operation go to the Italian magazin Left.

Read More »