Małgorzata Kulbaczewska-Figat: Poland is Ukraine’s indispensable ally

A comment by Cross-border Talks’ editor in the context of the media hype about Ukraine planning to give a special status to Polish citizens.

On Saturday 21 May 2022 the Polish president Andrzej Duda paid an unexpected visit to Kyiv and spoke to the members of Ukrainian parliament or the Verkhovna Rada. The Polish president was actually the first head of a Western state officially invited to Ukraine to speak to the members of parliament since the Russian invasion. And the moment in which he appeared in Kyiv was quite important.

The war has been raging for three months. The interest of the international public in Ukraine seems to be lessening. So for Ukrainians inviting a Polish president is a way of making international public opinion again interested in Ukraine. They do that to show once again that Ukraine still has powerful friends in the West – not only the United States, but also an important country in the center of Europe.

Read More »

Денят на победата е международно наследство. Не принадлежи на Путин

Какво бих могла да пожелая на всички нас в Централна и Източна Европа? На първо място, мир. И второ, че един ден всички ще отбележим края на Втората световна война, ще разберем значението й, ще почетем жертвите и падналите – и няма да използваме деня на победата за краткосрочна политическа пропаганда

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Един от последните ми спомени от Русия е: лято, времето на пандемия, призивите за ваксинация са навсякъде в известното московско метро. И все пак по други плакати се появяват по-многобройните послания „Хей, това е страната на Победителите!“ На някои от плакатите е изобразен адмирал от 18-ти век Фьодор Ушаков, други – средновековният княз Александър Невски, трети – маршал Георгий Жуков. Те са навсякъде. Военните командири ме гледаха как се качвам на местен влак, или електричка, на гара Москва-Беларус. Можех да ги видя отново дори на най-изолираните спирки в гората. Инфраструктурата на гарата може и да е била запустяла, но плакатите непрекъснато напомняха: това е Русия, страната на победителите.

Московското метро, юни, 2021 (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Може да се наблюдава как посланието за победата претърпява еволюция през години, в които Русия е управлявана от Путин. Защото именно Путин въведе ежегодния масов военен парад на 9 май – в Съветския съюз той се провеждаше не повече от три пъти. Докато тежестите на руския капитализъм ставаха все по-трудни и по-трудни за понасяне за обикновения гражданин, държавата сякаш подсказваше: героичната идентичност, основана на 9 май и безсмъртния подвиг на предците, трябва да компенсират всички мъки на живота. И официалната памет на Победата беше съзнателно измислена. Държавната пропаганда удобно забрави да спомене, че Съветският съюз е некапиталистическа държава, предпочитайки вместо това да подчертае ролята на Руската православна църква по време на войната. Националната гордост подмени въпросите за актуалната ситуация. Ако сте гражданин на победителката, как можете да се оплаквате от високи цени, лоши жилищни възможности и нарастващи неравенства?

Можем да разберем колко цинична е тази пропаганда, само когато вземем предвид колко скъпа е тази памет на Победата за руснаците. Маршовете на Безсмъртния полк, в които хората носят снимки на своите предци, които са се били и/или паднали във войната, може да са измислени като част от политиката на държавната памет на Путин, но те са пълни с истински емоции. Няма руско семейство без спомени от войната, някои героични, други ужасяващи. „Денят на победата е празникът със сълзи на очите“ – казва популярна съветска песен и това не е преувеличение. По съветско време ветераните се срещаха в градските паркове, търсейки фронтовите си другари, споделяха истории, пиеха и пееха военни песни. Нямаше огромни военни паради на Червения площад, с изключение на 1945 г. и след това две „кръгли годишнини“ през 1965 и 1985 г. Народната памет подчертаваше, че мъжете и жените от Червената армия защитават страната си и се борят, за да осигурят мирно бъдеще за следващите поколения. Мир, а не военно надмощие, беше ключовата дума.

Гробове на съветски войници, боядисани в червено, началото на март 2022 г., съветско гробище в Катовице, Южна Полша. Възмущението срещу войната на Путин доведе до няколко такива инцидента в Полша. Също така Институтът за национална памет предвижда демонтирането на някои паметници на Съветската армия и Полската народна армия, които по някакъв начин са оцелели от голямата вълна на декомунизация през 2015-2016 г. Според изявленията на ръководителя на Института армията на Путин не се различава от Съветската армия. (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Използването на паметта за войната за изграждане на имперска пропаганда и за отклоняване на вниманието на хората от несправедливостта на руския капитализъм, вече е подигравка. Тази година, когато „антинацистката“ реторика беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Украйна и унищожаването на украинските градове, беше достигнато друго ниво на цинизъм. „Обясненията“ на Путин от 9 май как Русия е трябвало да нанесе превантивен удар преди предполагаемата западна атака, бяха просто допълнения към общия сценарий. Официалната история стигна до точка, в която Русия води вечната и винаги победоносна война срещу фашизма, който се среща навсякъде, когато е необходимо.

През годините, докато руската държава изгражда тази официална памет за Победата, антикомунистите от Централна и Източна Европа разработиха своя такава. Те ни учиха да забравим, че нацистите всъщност са планирали да унищожат славянския народ, точно както са планирали и безмилостно извършвали унищожаването на еврейското население. Казаха ни, че няма какво да празнуваме на 8 или 9 май. Те настояваха да се почете паметта на антикомунистическите следвоенни бойци и да се забравят онези, които са се борили с нацистите на Източния фронт. Полските войници, които участваха в последната битка при Берлин, бяха просто колаборационисти на комунистите, можем да чуем гласовете от най-твърдата десница.

Парад за 9 Май. Безсмъртният полк в Нижни новгород. Хората участват в събитието без никаква принуда. Те отдават почит на своите роднини, участвали във Втората световна война Източник

През 2022 г., докато Путин обясняваше на сънародниците си защо Украйна трябва да бъде нападната, ръководителят на полския институт за национална памет обяви, че за нашия регион изобщо няма Победа – само началото на втората окупация. По-жестока окупация, често добавят нашите антикомунисти. Колко е просто: казват ни, че пет десетилетия на народните републики са били трагедия, по-голяма от масовите убийства и систематичното унищожаване на периода на нацистката окупация. От този момент човек лесно скача на друго ниво на пропаганда: нашите страни от Централна и Източна Европа не се развиват достатъчно бързо, защото бяха унищожени от Съветите през 1945 г. Комунистите трябва да бъдат обвинявани за провалите на съвременния капитализъм.

Може да сме възмутени от военната пропаганда на Путин, смесвайки чистото очарование с военната сила и лошите исторически паралели. Но пълното отхвърляне на Победата не е отговор. Бихме могли да го кажем и по друг начин: идолизирането на Победата и забравянето за тъмните страни на държавата и армията на Сталин не е конструктивна реакция на демонтирането на паметниците на Червената армия в Полша, Чехия и другаде. Полските антикомунисти предполагат, че имаме нужда от колективна памет, напълно различна от тази, която се насърчава от Русия, за да сме имунизирани срещу пропагандата на Путин. Но истинският лек за пропагандата е истината и разбирането, че историята не е черно-бяла. Освен това – ако забравим, че нашите дядовци са помогнали за победата над нацизма през 1945 г., как това ще спре Путин да бомбардира Украйна през 2022 г.?

Военната история на Централна и Източна Европа заслужава нещо повече от просто да бъде използвана в политически игри. Нуждаем се от този спомен, защото никога няма да разберем нашата реалност, ако просто забравим какво се е случило през 1945, 1941 и 1939 г. И без значение дали изберем 8 или 9 май за празника, имаме нужда от честно историческо изследване на случилото се преди, по време и след войната. Защо се случи това бедствие – и какво се промени в живота на централно и източноевропейците, след като техните държави станаха народни републики. Трябва да разберем как и на каква цена беше победен нацизмът – и защо не беше победен завинаги.

Превод: Маргиналия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

Ukraine war and the left: We need a discussion, not censorship

It’s the XXI century, we have most crucial things to achieve together – but we cannot even discuss the war crisis we are in now. How can we work on much more complex issues, if some of us do not even want to have a real debate?  How are we presenting ourselves in the eyes of decision-making elites? Are they more vigilant now, aware that a social-oriented left can pose a challenge to them – or relaxed seeing this farce of unity and discussion?

Comment by Wojciech Łobodziński

Position of the Polish, more broadly speaking, Central-European left-wing forces on the conflict in Ukraine for some might be uncanny. It is not easy for Western left-wing activists to watch the enthusiasm for NATO and to hear calls for more arms for Ukraine -yet, knowing the history of the region allows to understand the background of such a position. And the war, with its chaos and constantly developing events, is not making the debate easier.

In fact, the debate is hardly taking place. And I need to say that: there are also some limits after which disapproval becomes censorship, provoking hatred between international comrades. Needless to say, this is absolutely counter-productive: if we do not discuss issues from our diverse viewpoints, how can we work together for a better world?

Read More »

Ziua Victoriei este o moștenire internațională. Nu aparține lui Putin

Nu uitați niciodată să fiți cetățean al țării învingătorilor. Un portret al lui Alexander Nevsky la o gară din Moscova, iulie 2021. Sursă: Malgorzata Kulbaczewska-Figat

Discursul liderului rus din 9 mai 2022 reprezintă o insultă la adresa celor care au luptat și au căzut în cel de-al Doilea Război Mondial

Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Ce aș putea să ne urez tuturor celor din Europa Centrală și de Est de Ziua Victoriei? În primul rând, pace. Și în al doilea rând, ca într-o zi să comemorăm cu toții sfârșitul celui de-al Doilea Război Mondial, să înțelegem semnificația acestuia, să onorăm victimele și cei căzuți la datorie – și să nu folosim această zi pentru propagandă politică pe termen scurt.

Una dintre ultimele mele amintiri din Rusia: este vară, perioada pandemiei, apelurile la vaccinare sunt peste tot în celebrul metrou moscovit. Cu toate acestea, alte afișe apar și mai numeroase. Ele poartă un mesaj din două cuvinte: Strana Pobediteley, o țară a învingătorilor. Unele dintre postere îl înfățișează pe amiralul Fiodor Ușakov din secolul al XVIII-lea, altele – pe prințul medieval Alexandr Nevski, altele – pe mareșalul Gheorghi Jukov. Ele sunt peste tot. Comandanții militari m-au privit cum am pășit într-un tren local, sau electrichka, în gara Moscova-Belarus. I-am putut revedea chiar și în cele mai izolate stații din pădure. Poate că infrastructura gării era dezolantă, dar afișele continuau să amintească: aceasta este Rusia, țara învingătorilor.

Read More »

Полша: (Не всички) бежанци са добре дошли

Християнските послания на гражданите на полските райони по границата с Беларус: “Няма количество храна, което да не можеш да споделиш с нуждаещ се” (вляво), “Каквото сте направили на един от моите най-малки братя, на мен сте го направили” (думи на Исус)(вдясно) (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат, Facebook)

Полша едновременно приема украински бежанци, давайки пример за гостоприемство, и продължава да изтласква иракчани, сирийци, йеменци и афганистанци обратно в беларуските гори

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Трансгранични разговори, 22 април 2022 г.

Изминаха почти два месеца, откакто Путинова Русия води война срещу Украйна. Още в първия ден на бойните действия полското правителство обяви полско-украинската граница за отворена за бежанци и създаде първите приемни центрове. Това, което се случи след това, беше един от най-сърцераздирателните епизоди в 33-годишната история на Третата полска република: обикновените граждани се втурнаха да подкрепят бежанците. Неправителствените организации и местните власти поставиха информационни щандове на автогарите и жп гарите. Хората посрещаха украинците в собствените си домове. Училища, музеи и културни центрове организираха дейности за децата на бежанците. Парламентът бързо гласува специален закон, който позволява на украинците да се регистрират и да започнат работа веднага. Общественото пространство се изпълни с украински знамена и емблеми на солидарността – както в големите градове, така и в малките населени места.  Дори спомените за по-мрачните моменти от общата история сякаш избледняват: в момента абсолютното мнозинство поляци са съгласни, че именно Украйна е станала жертва на руската агресия и че украинците се нуждаят и трябва да получат нашата помощ.

Read More »

Poland: (not all) refugees welcome

The Christian messages of the citizens of the Polish areas on the border with Belarus: “There is no quantity of food that you cannot share with a one in need” (left), “Whatever you have done to one of my little brothers, you did to me” (Jesus’ words)(right) (source: Malgorzata Kulbaczewska-Figat, Facebook)

Poland both welcomes Ukrainian refugees, setting an example of hospitality, and keeps pushing Iraqis, Syrians, Yemenis and Afghanis back to Belorussian forest

Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Almost two months have passed since Putin’s Russia waged war on Ukraine. On the very first day of fighting, the Polish government declared the Polish-Ukrainian border open for refugees and set up first reception centers. What happened next was one of the most, if not the most heart-warming episodes in the 33-year long history of the Third Polish Republic: ordinary citizens rushed to support the refugees. The NGOs and local authorities set up information booths at bus and train stations. People welcomed Ukrainians at their own homes. Schools, museums and cultural centers organized activities for refugee children. The parliament quickly voted for a special law allowing Ukrainians to register and start working immediately. Public space was filled with Ukrainian flags and solidarity emblems – in both big cities and small towns.  Even memories of darker moments of the common history seem to fade away: at the moment, the absolute majority of Poles agrees that it was Ukraine which fell victim to Russian aggression, and that Ukrainians need, and should receive, our help.

Read More »

Stefano Bottoni: Orbán je rebel se souhlasem úřadů

Kniha Stefana Bottoniho o maďarském vůdci nese název “Orba. Despota v Evropě” (zdroj: CentroVeritas.it)

Rozhovor s italským historikem a politologem maďarského původu o fenoménu Viktor Orbán v době, kdy mezi sebou tzv. západ a východ již nehledají mosty

CbT, 12.04.2022

Rozhovor s italským historikem a politologem maďarského původu o nedávných maďarských parlamentních volbách a fenoménu Orbán v době ruské intervence na Ukrajině:

– Co motivuje maďarskou provincii, nižší třídy a maďarské elity v Budapešti k podpoře Orbána z velmi odlišných pozic a s odlišnou racionalizací;

– proč maďarská opozice při hlasování v dubnu 2022 tak žalostně selhala – ve volebních výsledcích zaostala za Orbánem o více než 20 %;

– Maďarsko jako regionální velmoc v jihovýchodní Evropě – začalo to v roce 2015 s uprchlickou krizí a nástupem Práva a spravedlnosti (PiS) k moci v Polsku a dostalo to poměrně velký rozměr – jaké jsou vztahy s ostatními zeměmi EU v regionu;

– nyní, když polské vedení odsoudilo Orbána kvůli jeho neochotě zaujmout jasný protiruský postoj a politiku vůči válce na Ukrajině, polský vliv v EU roste, zatímco maďarský klesá;

– Maďarsko již nemůže předstírat, že je mostem a prostředníkem mezi “Západem” a “Východem”, když mezi nimi dochází k otevřené konfrontaci;

– jak být úspěšnou opozicí Orbánovi a jak jí nebýt – příklady z voleb s pravicovým a levicovým kandidátem.

Rozhovor s českými titulky si můžete prohlédnout zde:

Read More »

Stefano Bottoni: Orban jest buntownikiem za przyzwoleniem władz

Książka Stefano Bottoniego o węgierskim przywódcy nosi tytuł “Orban. Despota w Europie” (źródło: CentroVeritas.it)

Rozmowa z włoskim historykiem i politologiem węgierskiego pochodzenia na temat fenomenu Viktora Orbana w czasach, gdy tzw. Zachód i Wschód nie szukają już między sobą mostów.

CbT, 12.04.2022 

Włoski historyk i politolog węgierskiego pochodzenia dyskutuje o ostatnich wyborach parlamentarnych na Węgrzech i fenomenie Viktora Orbana w czasach rosyjskiej interwencji na Ukrainie:

– co motywuje węgierską prowincję, podklasę i węgierskie elity z Budy do popierania Orbana z bardzo różnych powodów;

– dlaczego węgierska opozycja poniosła tak sromotną porażkę w głosowaniu w kwietniu 2022 roku, uzyskując 20 punktów procentowych mniej niż Fidesz,

– Węgry jako regionalna potęga w Europie Południowo-Wschodniej – zaczęło się w 2015 r. od kryzysu uchodźczego i dojścia do władzy PiS w Polsce i nabrało to sporego rozmachu – jakie są relacje z innymi państwami UE w regionie;

– teraz, gdy polskie kierownictwo potępiło Orbana za jego niechęć do przyjęcia jasnego antyrosyjskiego stanowiska i polityki wobec wojny na Ukrainie, polskie wpływy w UE rosną, a węgierskie spadają;

– Węgry nie mogą już dłużej udawać, że są pomostem między “Zachodem” a “Wschodem”, gdy dochodzi między nimi do otwartej konfrontacji;

– jak być skuteczną opozycją wobec Orbana i jak jej nie być – przykłady lewicowych i prawicowych kandydatów opozycji.

Nagranie rozmowy z napisami w języku polskim można obejrzeć tutaj:

Read More »

Стефано Ботони: Орбан е бунтовник със съгласието на властите

Книгата на Стефано Ботони за унгарския лидер е със заглавие “Орбан. Деспот в Европа” (източник: CentroVeritas.it)

Разговор с италианския историк от унгарски произход Стефано Ботони за електоралната сила на Виктор Орбан и ролята му в новата европейска реалност, в която Западът и Изтокът изглежда вече не търсят мостове помежду си. 

Трансгранични разговори, 12.04.2022 г. 

Италианският историк от унгарски произход Стефано Ботони гостува на подкаста „Трансгранични разговори“, чиито водещи са полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат и редакторът на румънското издание на „Барикада“ Владимир Митев. Ботони прави подробен анализ на неотдавнашните парламентарни избори в Унгария и отражението на руската инвазия в Украйна върху отношенията във „Вишеградската четворка“:

– какво мотивира унгарската провинция, бедните и унгарския елит от Будапеща да подкрепят Орбан от много различни позиции и с различни основания;

– защо унгарската опозиция претърпя такова отчайващо поражение на вота през април 2022 г. – над 20 процентни пункта в полза на Орбан в изборните резултати;

– Какво е бъдещето на проекта за Унгария като регионална сила в Югоизточна Европа след разрива с Полша относно войната в Украйна;

– как да бъдеш ефективна опозиция на Орбан и как да не бъдеш такава – примери от изборите с участието на десен и ляв кандидат.

Видеото от разговора със субтитри на български език може да бъде видяно тук:

Read More »

Stefano Bottoni: Orban este un rebel cu voie de la autorități

Cartea lui Stefano Bottoni despre liderul maghiar este întitulată ”Orba. Un despot în Europa” (sursă: CentroVeritas.it)

Interviu cu istoricul și politologul italian de origine maghiară despre fenomenul Viktor Orban într-o epocă în care așa-numitul Vest și Est nu mai caută punți între ei

CbT, 12.04.2022

Istoricul și politologul italian de origine maghiară discută despre recentele alegeri parlamentare din Ungaria și despre fenomenul Orban în vremurile în care Rusia intervine în Ucraina:

– ce motivează provincia maghiară, clasa de jos și elitele maghiare de la Buda să-l susțină pe Orban de pe poziții foarte diferite și cu raționamente diferite;

– de ce opoziția maghiară a eșuat atât de lamentabil la votul din aprilie 2022 – cu peste 20% în urma lui Orban în rezultatele de la alegeri;

– Ungaria ca putere regională în sud-estul Europei – a început în 2015 odată cu criza refugiaților și venirea la putere a partidului Lege și Justiție în Polonia și a căpătat destul de multă amploare – care sunt relațiile cu celelalte țări UE din regiune;

– acum, când liderii polonezi l-au disprețuit pe Orban din cauza reticenței sale de a adopta o poziție clară anti-rusească și politici privind războiul din Ucraina, influența poloneză în UE este în creștere, în timp ce influenţa cea maghiară este în scădere;

– Ungaria nu mai poate pretinde că este o punte, un punct de mijloc între “Vest” și “Est”, când între ei există o confruntare deschisă;

– cum să fii o opoziție de succes față de Orban și cum să nu fii – exemple din alegerile cu un candidat de dreapta și unul de stânga.

Read More »