Petr Drulák: The war in Ukraine is a result of arrogance

Interview with the Czech foreign policy analyst and former diplomat about war in Ukraine and what might be the way out of it

Veronika Sušová-Salminen, Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Cross-border Talks spoke at the end of April 2022 to Petr Drulák – former deputy minister of foreign affairs of Czechia and former Czech ambassador to France. We asked him about the roots of the current conflict, which he discussed with great detail, following the post-Cold War relations between the USA, Europe, Ukraine and Russia. He also had a take on the possibility for a peace deal between Russia and Ukraine. Finally, he also provided a perspective that takes into account the interests of Central and Southeastern Europe. In Drulak’s view our region is not interested in prolonging the war. But the Czech foreign policy expert also makes a number of different very precise observations, that show a European, more precisely: Central European view about the conflict by someone knowledgeable on international affairs.

Read More »

De la neutralitate la spațiu-tampon: Finlanda membră NATO

Criza actuală nu mai este o spirală a dilemei de securitate, ci un “vortex” care atrage pe toată lumea și totul, fără posibilitatea de a gândi ceva în mod substanțial șicu  calm. În acest nou (și, sperăm, rece) război fără „gentelmeni”, fără oameni de stat cu o viziune de viitor și idei noi și fără reguli clare, Finlanda – o țară până acum neutră, se va transforma acum într-un alt stat-tampon de partea Statelor Unite în Europa de Est

Veronika Susova-Salminen

Acest articol a fost publicat la 17 mai 2022 pe site-ul ceh Argument.

Finlanda se îndreaptă, fără prea multe surprize, spre aderarea la Organizația Tratatului Atlanticului de Nord. Săptămâna trecută, atât președintele Sauli Niinistö, cât și prim-ministrul Sanna Marin (SDP) au susținut cererea de aderare la NATO, în timp ce majoritatea facțiunilor politice din parlament, inclusiv stânga radicală, au fost, de asemenea, favorabile. Aderarea la NATO se bucură acum de un sprijin record din punct de vedere istoric din partea publicului finlandez, ceea ce a facilitat decizia politică actuală și campania pro-atlantică. Dezbaterea internă, încadrată de războiul din Ucraina, a fost intensă, emoțională și scurtă: duminică, 15 mai, președintele Niinistö a anunțat oficial cererea de aderare la NATO, iar acum rămâne să fie confirmată de parlament.  O țară cu o tradiție relativ îndelungată de neutralitate și cu o lungă frontieră terestră cu Rusia și-a reevaluat astfel strategia de securitate în doar câteva luni și a reacționat “fulgerător” la războiul dintre Rusia și Ucraina.

Read More »

Денят на победата е международно наследство. Не принадлежи на Путин

Какво бих могла да пожелая на всички нас в Централна и Източна Европа? На първо място, мир. И второ, че един ден всички ще отбележим края на Втората световна война, ще разберем значението й, ще почетем жертвите и падналите – и няма да използваме деня на победата за краткосрочна политическа пропаганда

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Един от последните ми спомени от Русия е: лято, времето на пандемия, призивите за ваксинация са навсякъде в известното московско метро. И все пак по други плакати се появяват по-многобройните послания „Хей, това е страната на Победителите!“ На някои от плакатите е изобразен адмирал от 18-ти век Фьодор Ушаков, други – средновековният княз Александър Невски, трети – маршал Георгий Жуков. Те са навсякъде. Военните командири ме гледаха как се качвам на местен влак, или електричка, на гара Москва-Беларус. Можех да ги видя отново дори на най-изолираните спирки в гората. Инфраструктурата на гарата може и да е била запустяла, но плакатите непрекъснато напомняха: това е Русия, страната на победителите.

Московското метро, юни, 2021 (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Може да се наблюдава как посланието за победата претърпява еволюция през години, в които Русия е управлявана от Путин. Защото именно Путин въведе ежегодния масов военен парад на 9 май – в Съветския съюз той се провеждаше не повече от три пъти. Докато тежестите на руския капитализъм ставаха все по-трудни и по-трудни за понасяне за обикновения гражданин, държавата сякаш подсказваше: героичната идентичност, основана на 9 май и безсмъртния подвиг на предците, трябва да компенсират всички мъки на живота. И официалната памет на Победата беше съзнателно измислена. Държавната пропаганда удобно забрави да спомене, че Съветският съюз е некапиталистическа държава, предпочитайки вместо това да подчертае ролята на Руската православна църква по време на войната. Националната гордост подмени въпросите за актуалната ситуация. Ако сте гражданин на победителката, как можете да се оплаквате от високи цени, лоши жилищни възможности и нарастващи неравенства?

Можем да разберем колко цинична е тази пропаганда, само когато вземем предвид колко скъпа е тази памет на Победата за руснаците. Маршовете на Безсмъртния полк, в които хората носят снимки на своите предци, които са се били и/или паднали във войната, може да са измислени като част от политиката на държавната памет на Путин, но те са пълни с истински емоции. Няма руско семейство без спомени от войната, някои героични, други ужасяващи. „Денят на победата е празникът със сълзи на очите“ – казва популярна съветска песен и това не е преувеличение. По съветско време ветераните се срещаха в градските паркове, търсейки фронтовите си другари, споделяха истории, пиеха и пееха военни песни. Нямаше огромни военни паради на Червения площад, с изключение на 1945 г. и след това две „кръгли годишнини“ през 1965 и 1985 г. Народната памет подчертаваше, че мъжете и жените от Червената армия защитават страната си и се борят, за да осигурят мирно бъдеще за следващите поколения. Мир, а не военно надмощие, беше ключовата дума.

Гробове на съветски войници, боядисани в червено, началото на март 2022 г., съветско гробище в Катовице, Южна Полша. Възмущението срещу войната на Путин доведе до няколко такива инцидента в Полша. Също така Институтът за национална памет предвижда демонтирането на някои паметници на Съветската армия и Полската народна армия, които по някакъв начин са оцелели от голямата вълна на декомунизация през 2015-2016 г. Според изявленията на ръководителя на Института армията на Путин не се различава от Съветската армия. (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Използването на паметта за войната за изграждане на имперска пропаганда и за отклоняване на вниманието на хората от несправедливостта на руския капитализъм, вече е подигравка. Тази година, когато „антинацистката“ реторика беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Украйна и унищожаването на украинските градове, беше достигнато друго ниво на цинизъм. „Обясненията“ на Путин от 9 май как Русия е трябвало да нанесе превантивен удар преди предполагаемата западна атака, бяха просто допълнения към общия сценарий. Официалната история стигна до точка, в която Русия води вечната и винаги победоносна война срещу фашизма, който се среща навсякъде, когато е необходимо.

През годините, докато руската държава изгражда тази официална памет за Победата, антикомунистите от Централна и Източна Европа разработиха своя такава. Те ни учиха да забравим, че нацистите всъщност са планирали да унищожат славянския народ, точно както са планирали и безмилостно извършвали унищожаването на еврейското население. Казаха ни, че няма какво да празнуваме на 8 или 9 май. Те настояваха да се почете паметта на антикомунистическите следвоенни бойци и да се забравят онези, които са се борили с нацистите на Източния фронт. Полските войници, които участваха в последната битка при Берлин, бяха просто колаборационисти на комунистите, можем да чуем гласовете от най-твърдата десница.

Парад за 9 Май. Безсмъртният полк в Нижни новгород. Хората участват в събитието без никаква принуда. Те отдават почит на своите роднини, участвали във Втората световна война Източник

През 2022 г., докато Путин обясняваше на сънародниците си защо Украйна трябва да бъде нападната, ръководителят на полския институт за национална памет обяви, че за нашия регион изобщо няма Победа – само началото на втората окупация. По-жестока окупация, често добавят нашите антикомунисти. Колко е просто: казват ни, че пет десетилетия на народните републики са били трагедия, по-голяма от масовите убийства и систематичното унищожаване на периода на нацистката окупация. От този момент човек лесно скача на друго ниво на пропаганда: нашите страни от Централна и Източна Европа не се развиват достатъчно бързо, защото бяха унищожени от Съветите през 1945 г. Комунистите трябва да бъдат обвинявани за провалите на съвременния капитализъм.

Може да сме възмутени от военната пропаганда на Путин, смесвайки чистото очарование с военната сила и лошите исторически паралели. Но пълното отхвърляне на Победата не е отговор. Бихме могли да го кажем и по друг начин: идолизирането на Победата и забравянето за тъмните страни на държавата и армията на Сталин не е конструктивна реакция на демонтирането на паметниците на Червената армия в Полша, Чехия и другаде. Полските антикомунисти предполагат, че имаме нужда от колективна памет, напълно различна от тази, която се насърчава от Русия, за да сме имунизирани срещу пропагандата на Путин. Но истинският лек за пропагандата е истината и разбирането, че историята не е черно-бяла. Освен това – ако забравим, че нашите дядовци са помогнали за победата над нацизма през 1945 г., как това ще спре Путин да бомбардира Украйна през 2022 г.?

Военната история на Централна и Източна Европа заслужава нещо повече от просто да бъде използвана в политически игри. Нуждаем се от този спомен, защото никога няма да разберем нашата реалност, ако просто забравим какво се е случило през 1945, 1941 и 1939 г. И без значение дали изберем 8 или 9 май за празника, имаме нужда от честно историческо изследване на случилото се преди, по време и след войната. Защо се случи това бедствие – и какво се промени в живота на централно и източноевропейците, след като техните държави станаха народни републики. Трябва да разберем как и на каква цена беше победен нацизмът – и защо не беше победен завинаги.

Превод: Маргиналия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

Ziua Victoriei este o moștenire internațională. Nu aparține lui Putin

Nu uitați niciodată să fiți cetățean al țării învingătorilor. Un portret al lui Alexander Nevsky la o gară din Moscova, iulie 2021. Sursă: Malgorzata Kulbaczewska-Figat

Discursul liderului rus din 9 mai 2022 reprezintă o insultă la adresa celor care au luptat și au căzut în cel de-al Doilea Război Mondial

Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Ce aș putea să ne urez tuturor celor din Europa Centrală și de Est de Ziua Victoriei? În primul rând, pace. Și în al doilea rând, ca într-o zi să comemorăm cu toții sfârșitul celui de-al Doilea Război Mondial, să înțelegem semnificația acestuia, să onorăm victimele și cei căzuți la datorie – și să nu folosim această zi pentru propagandă politică pe termen scurt.

Una dintre ultimele mele amintiri din Rusia: este vară, perioada pandemiei, apelurile la vaccinare sunt peste tot în celebrul metrou moscovit. Cu toate acestea, alte afișe apar și mai numeroase. Ele poartă un mesaj din două cuvinte: Strana Pobediteley, o țară a învingătorilor. Unele dintre postere îl înfățișează pe amiralul Fiodor Ușakov din secolul al XVIII-lea, altele – pe prințul medieval Alexandr Nevski, altele – pe mareșalul Gheorghi Jukov. Ele sunt peste tot. Comandanții militari m-au privit cum am pășit într-un tren local, sau electrichka, în gara Moscova-Belarus. I-am putut revedea chiar și în cele mai izolate stații din pădure. Poate că infrastructura gării era dezolantă, dar afișele continuau să amintească: aceasta este Rusia, țara învingătorilor.

Read More »

Victory Day is international heritage. It does not belong to Putin

What could I wish to us all in Central and Eastern Europe on the Victory Day? First and foremost, peace. And second, that one day we would all conmemorate the end of WW2, understand its meaning, honour the victims and the fallen – and not use the day for short-term political propaganda.

One of my last memoirs from Russia: it is summer, the pandemic time, appeals to get vaccinated are everywhere in the famous Moscow subway. Yet, another posters appear even more numerously. They carry a two-word message: Strana Pobediteley, a country of the victorious. Some of the posters feature 18th-century admiral Fyodor Ushakov, others – the medieval prince Alexander Nevsky, yet another ones – Marshal Georgiy Zhukov. They are everywhere. The military commanders watched me stepping onto a local train, or electrichka, on Moscow-Belarussian station. I could see them again even at the most isolated stops in the forest. The station infrastructure may have been desolate, but the posters kept reminding: this is Russia, the country of the victorious.

Never forget to be the citizen of the country of the victorious. A portrait of Marshal Zhukov on display inside of Moscow Metro, July 2021.

I could observe the Victory message undergo an evolution over the consecutive years of Putin’s Russia. For it was Putin who introduced the every-year massive 9 May military parade – in the Soviet Union, it was held no more than three times. While the burdens of Russian capitalism became harder and harder to bear for average citizen, the state seemed to suggest: the identity based on 9 May and the heroism of ancestors should compensate for all the sorrows of living. And the official memory of Victory was consciously crafted. The state propaganda comfortably forgot to mention that the Soviet Union was a non-capitalist state, preferring to emphasize the role of the Russian Orthodox Church during the war instead. National pride was to replace questions about the current situation. If you are a citizen of the ever-victorious country, how can you complain about prices going high, bad housing opportunities and growing inequalities?

We can realize how cynical this propaganda is only when we take into account how dear is the memory of Victory for Russians. The Immortal Regiment marches, in which people carry the photos of their ancestors who fought and/or fell in the war, may have been invented as part of Putin’s state memory politics, but they are full of genuine emotions. There is no Russian family without war memories, some heroic, others horryfing. „Victory Day is the feast with tears in the eyes” – says a popular Soviet song, and this is not an exaggeration. In Soviet times, the veterans met one another in city parks, looking for odnopolchaniye – the frontline comrades, sharing stories, drinking and singing war songs. There was no huge military parades on the Red Square, with the exception of the year 1945 and then two ’round anniversaries’ in 1965 and 1985.

The popular memory emphasized that the Red Army men and women defended their country and fought to secure a peaceful future for next generations. Peace, not military supremacy, was the key word.

Using the memory of war to build up an imperial propaganda and to turn people’s attention away from unjustices of Russian capitalism has already been a mockery. This year, when the ‘anti-nazi’ rhetorics was used to justify an invasion of Ukraine and the destruction of Ukrainian cities, another level of cynicism was reached. Putin’s 9-May ‘explanations’ how Russia had to stage a preventive strike before the supposed Western attack were just mere additions to the general script. The official history came to a point in which Russia is fighting the eternal and always victorious war against fascism, which is found everywhere when needed.

Over the years, while the Russian state was building this official memory of Victory, the Central-Eastern European anticommunists developed their own. They taught us to forget that the Nazis actually planned to destroy Slavic people, just like they planned and ruthlessly executed the annihilation of the Jewish populations. They told us that there was nothing to celebrate on 8 or 9 May. They insist on conmemorating the anticommunist post-war fighters and forgetting those who fought the Nazis on the Eastern Front. Polish soldiers who participated in the final battle of Berlin were just Communist collaborators, we can hear from the staunchest right-wingers.

The Immortal Regiment marches through Nizhny Novgorod, a large city on the Volga, 9 May 2015. Even if this kind of conmemoration was inspired from the above, it is a highly emotional moment for the participants. They are not forced to come there: they pay hommage to their family members and make sure their sacrifice was not in vain. Photo source.

In 2022, while Putin was explaining to his compatriots why Ukraine must have been attacked, the head of Polish Institute of National Remembrance announced that for our region, there was no Victory at all – just the beginning of the second occupation. A more cruel occupation, our anticommunists often add.

As simple as that: we are told that five decades of the people’s republics were a tragedy greater than mass killings and systematic extermination of the Nazi occupation period.

From this point, one easily jumps to another level of propaganda: our Central-Eastern European countries do not develop fast enough, because they were destroyed by the Soviets back in 1945. The Communists are to be blamed for modern peripheral capitalism’s failures.

Graves of Soviet soldiers painted with red, beginning of March 2022, Soviet cemetery in Katowice, Southern Poland. Outrage against Putin’s war led to several such accidents in Poland. Also, the Institute of National Remembrance envisaged the dismantling of some Soviet Army and Polish People’s Army monuments that somehow survived the big decommunization wave of 2015-2016. According to the Institute’s head’s statements, Putin’s army is no different than the Soviet Army.

We may be outraged by Putin’s war propaganda, mixing up pure fascination with military force and bad historical parallels. But the total rejection of Victory is not an answer. We could also put it another way round: idolizing the Victory and forgetting about dark sides of Stalin’s state and army is not a constructive reaction to the dismantling of Red Army monuments in Poland, Czechia and elsewhere. Polish anti-communists suggest that we need a collective memory totally different from what is promoted by Russia, in order to be immune for Putin’s propaganda. But the real cure for propaganda is the truth, and understanding that history is not black & white.

Besides – if we forget that our grandfathers helped to defeat Nazism back in 1945, how is this supposed to stop Putin from bombing Ukraine in 2022?

The war history of Central-Eastern Europe deserves more than just being exploited in political games. We need this memory, for we will never understand our realities if we simply forget what happened back in 1945, 1941, and 1939. And no matter if we choose 8 or 9 May for the celebration, we need an honest historical examination of what happened before, during and after the war. Why that disaster happened – and what changed in the lives of Central and Eastern Europeans once their states became people’s republics. We need to understand how and at what price the Nazism was beaten – and why it was not beaten forever.

Subscribe to Cross-border Talks’ YouTube channel! Follow the project’s Facebook and Twitter page! And here is the podcast’s Telegram channel!

Gael de Santis: Independent France or EU is not enough, they must be social

Emmanuel Macron won the elections and received ovations together his wife Brigitte, but the very same night protests unfolded in France, which were supressed by police (source: YouTube)

Cross-border Talks speaks to the international editor of the French left-wing journal l’Humanite about the recent French presidential elections, about the voters and the political style of Emmanuel Macron, Marine Le Pen and Jean-Luc Melenchon, about the ideas of independent and autonomous EU in international relations, French interests in Southeastern Europe and challenges in the second presidential term of Emmanuel Macron

Veronika Susova-Salminen, Vladimir Mitev

Gael de Santis is a French left-wing journalist, who has written extensively on populism in the EU, European affairs, defense matters, etc. He has discussed with Cross-border Talks about the current fracture of the French political system into three large currents – center (Emmanuel Macron), left (Jean-Luc Melenchon) and extreme right (Marine Le Pen, Eric Zemmour and others). He observes polarization between rural and urban areas, between older people with more capital and working population. Even though Macron won with a good majority, a number of challenges for  him as tries to affirm France’s independent voice in international relations. 

De Santis believes that in spite of the war in Ukraine the economic interests of France and Germany make them look for cooperation with Russia. He also sees the idea of “a strategic autonomy” of the EU as one that could return to the EU’s agenda if the crisis in Ukraine ends within 1-2 years. When asked about France’s interests in Southeastern Europe, he recalled the French special connection with Romania. And added that Macron and French public opinion are interested in countering negative tendencies such as social dumping (cheap labour) and corruption, while also affirming an independent EU defense. 

Read More »

Европа: Завръщане в периферията на света

Боавентура де Соуза Сантос (източник: Aula Castelao Filosofía, CC BY-SA 3.0, Wikipedia/YouTube Commons)

Началото на края на европоцентризма

Боавентура де Соуза Сантос – Wall Street International MagazineOther News, 12 април 2022 г.

Сто години след Първата световна война лидерите на Европа върват насън към нова, тотална война. Както и през 1914 г., те вярват, че войната в Украйна ще бъде ограничена и краткотрайна. През 1914 г. в европейските канцеларии се говори, че войната ще продължи три седмици. Тя продължи четири години и доведе до смъртта на повече от 20 милиона души. Както и през 1918 г., днес преобладава мнението, че е необходимо да се наложи наказание на агресора с цел превъзпитание, за да остане той сломен и унизен за дълго време. През 1918 г. победената сила е Германия (и Османската империя). Имаше и несъгласни (Джон Мейнард Кейнс и няколко други), според които пълното унижение на Германия би било катастрофално от гледна точка на възстановяването на Европа и на трайния мир на континента и в света. Предупрежденията им не бяха чути и двадесет и една години по-късно Европа отново влезе във война. Последваха пет години на разрушения, в които загинаха повече от 70 милиона души. Историята не се повтаря по един и същ начин, но изглежда и че ни учи на нещо. Тя илюстрира и подчертава приликите и разликите. Позволете ми да предложа две илюстрации.

Read More »

Europe: The return to the periphery of the world

Boaventura de Sousa Santos (source: Aula Castelao Filosofía, CC BY-SA 3.0, Wikipedia/YouTube Commons)

The beginning of the end of eurocentrism

By Boaventura de Sousa Santos*Wall Street International Magazine, Other News, 12 April 2022

One hundred years after World War I, Europe’s leaders are sleepwalking toward a new, all-out war. As in 1914, they believe that the war in Ukraine will be limited and short-lived. In 1914, the word in Europe’s chancelleries was that the war would last three weeks. It lasted four years and resulted in more than 20 million deaths. As was the case in 1918, the dominant view today holds that it is necessary to inflict exemplary punishment on the aggressor, so as to leave it broken and humbled for a long time. In 1918, the defeated power was Germany (and the Ottoman Empire). There were dissenting voices (John Maynard Keynes and a few others) for whom the complete humbling of Germany would be disastrous in terms of the reconstruction of Europe and of a lasting peace on the continent and in the world. Their warnings were not heeded, and twenty-one years later Europe was again at war. There followed five years of destruction that left more than 70 million people dead. History does not repeat itself, nor does it seem to teach us anything, but it does illustrate and highlight similarities and differences. Let me offer two illustrations.

Read More »

Войната в Украйна: Фаталната грешка на Путин? Какъв е залогът за Европа?

Катедралния храм на руската армия в Москва показва образи на войници заедно с фигури от православния пантеон (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Централноевропейски аналитичен погледи към войната в Украйна

Предлагаме ви транскрипция на епизод от подкаста „Трансгранични разговори“ от 28.02.2022, посветен на руската военна инвазия в Украйна. В разговора участват Вероника Сушова-Салминен – чешко-финландски експерт по Русия, полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат, (която говори руски и украински език) и редакторът на румънското издание на „Барикада“ Владимир Митев.

Разговорът е фокусиран върху следните теми:

– фактът, че това не беше блицкриг и че украинците се съпротивляват на инвазията;

– причините за случилото се (различни виждания за сигурността на ЕС, конкуренция между великите сили и вътрешни украински противоречия);

– какво означава откъсването на Русия от Европа и Запада както за Русия, така и за Европа (включително страните от източния фланг на НАТО) – Русия се превръща в младши партньор на Китай, а Централна и Югоизточна Европа се милитаризират и стават част от нова Студена война;

– как тази война променя руско-украинските отношения (утвърждаване на украинската идентичност);

– какви са социалните последици от тази война за самата Русия (може да настъпи разрив в нейните елити и общество, тъй като много хора се противопоставят на войната с Украйна)“.

Тук е видеото от разговора, който се води на английски език:

Read More »

Michał Wojda: Impactul economic al războiului din Ucraina este enorm

Foto: Postul de televiziune Bild TV (Germania) relatează despre creșterea prețurilor la carburanți, după izbucnirea invaziei rusești în Ucraina (sursa: YouTube)

Un interviu cu analistul polonez de politică externă despre interesele Europei Occidentale și ale Poloniei în ceea ce privește aderarea Ucrainei la UE, despre dimensiunile economice ale războiului din această țară, despre perspectivele în fața Georgiei și Republicii Moldova pentru aderarea la UE și despre necesitatea de refondare a politicii energetice a UE

Discuții transfrontaliere, 12 martie 2022

Michał Wojda, analist de politică externă la Portal Spraw Zagranicznych (Portalul problemelor internaționale), unul dintre cele mai mari site-uri poloneze dedicate relațiilor internaționale, a acordat un interviu pentru Cross-border Talks despre perspectivele aderării rapide a Ucrainei. El a analizat reacțiile țărilor de bază din Europa de Vest, atitudinea Poloniei și alte aspecte ale afacerilor europene, legate de războiul din Ucraina. În opinia sa, ceea ce se întâmplă acum ar duce la o refondare energetică a UE, cu o mișcare de înlocuire a surselor de energie rusești cu altele. De asemenea, el consideră semnificativă criza refugiaților din Polonia și din alte țări, în timp ce devastarea economică provocată de războiul din Ucraina este deja enormă. De asemenea, Wojda a exprimat o părere despre parcursul de aderare la UE a Georgiei și a Republicii Moldova și a conturat diverse scenarii pentru încheierea intervenției militare rusești în Ucraina.

Interviul a fost realizat in engleză iar transcrierea e sub video:

Read More »