The workers are defending Ukraine. The Ukrainian state is not defending workers’ rights

In the shadow of war, the Ukrainian government is pushing for labor reforms that had been planned for more than two decades, but – for various reasons – never came into being. And these are not the reforms that labor unions were fighting for. Perhaps the term “counter-reforms” would be more adequate: if the Ukrainian labor market was not a worker-friendly space long before the war, it is now going to get even more destabilized, deregulated and even more tailored to fit employers’ expectations.

Pracownicy bronią Ukrainy. Państwo ukraińskie nie broni praw pracowniczych

W cieniu wojny rząd ukraiński forsuje reformy prawa pracy, które były planowane od ponad dwóch dekad, ale z różnych powodów nigdy nie zostały wprowadzone. Nie są to reformy, o które walczyły związki zawodowe. Bardziej adekwatne byłoby określenie “kontrreformy”: ukraiński rynek pracy nie był przyjazny pracownikom na długo przed wojną, a teraz będzie jeszcze bardziej zdestabilizowany, zderegulowany i jeszcze bardziej dostosowany do oczekiwań biznesu.

Petr Drulák: The war in Ukraine is a result of arrogance

Interview with the Czech foreign policy analyst and former diplomat about war in Ukraine and what might be the way out of it

Veronika Sušová-Salminen, Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Cross-border Talks spoke at the end of April 2022 to Petr Drulák – former deputy minister of foreign affairs of Czechia and former Czech ambassador to France. We asked him about the roots of the current conflict, which he discussed with great detail, following the post-Cold War relations between the USA, Europe, Ukraine and Russia. He also had a take on the possibility for a peace deal between Russia and Ukraine. Finally, he also provided a perspective that takes into account the interests of Central and Southeastern Europe. In Drulak’s view our region is not interested in prolonging the war. But the Czech foreign policy expert also makes a number of different very precise observations, that show a European, more precisely: Central European view about the conflict by someone knowledgeable on international affairs.

Małgorzata Kulbaczewska-Figat: Poland is Ukraine’s indispensable ally

A comment by Cross-border Talks’ editor in the context of the media hype about Ukraine planning to give a special status to Polish citizens.

On Saturday 21 May 2022 the Polish president Andrzej Duda paid an unexpected visit to Kyiv and spoke to the members of Ukrainian parliament or the Verkhovna Rada. The Polish president was actually the first head of a Western state officially invited to Ukraine to speak to the members of parliament since the Russian invasion. And the moment in which he appeared in Kyiv was quite important.

⚡️Polish President Duda arrives in Ukraine to address Ukrainian parliament.

President Andrzej Duda arrived in Ukraine on May 21 and will become the first head of a foreign state to deliver a speech to Ukraine’s Verkhovna Rada since the start of Russia's full-scale invasion.

— The Kyiv Independent (@KyivIndependent) May 22, 2022

The war has been raging for three months. The interest of the international public in Ukraine seems to be lessening. So for Ukrainians inviting a Polish president is a way of making international public opinion again interested in Ukraine. They do that to show once again that Ukraine still has powerful friends in the West – not only the United States, but also an important country in the center of Europe.

Pornification of war

Humanity walks “an optimist” path to post-humanity with war, porn and money merging in a Holy Trinity

Doru Pop

This article was published on 19 May 2022 on Doru Pop’s blog. 

Since the early days of the conflict in Ukraine, Pornhub, one of the largest providers of online pornographic content, has introduced special categories such as “Girls from Ukraine” or just the “hashtag” “Ukranian (women)”. At the same time Pornhub blocked users from Russia, when they tried to access the platform they were greeted with the Ukrainian flag. 

The fact that on various porn sites searches for Ukrainian women and girls have increased dramatically is less odious than the information provided by a recent report that Russian soldiers who invaded Ukraine not only raped and murdered women, but filmed and then uploaded to porn sites some of this heinous activity. There have also been cases of online self-promotion where Russian soldiers have been encouraged by their wives to rape Ukrainian women, one of the most “famous” becoming Roman Boikovsky, about whom the Ukrainian intelligence claims that his wife Olga encouraged him to rape Ukrainian women on the condition that he “protects” himself during intercourse.

Денят на победата е международно наследство. Не принадлежи на Путин

Какво бих могла да пожелая на всички нас в Централна и Източна Европа? На първо място, мир. И второ, че един ден всички ще отбележим края на Втората световна война, ще разберем значението й, ще почетем жертвите и падналите – и няма да използваме деня на победата за краткосрочна политическа пропаганда

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Един от последните ми спомени от Русия е: лято, времето на пандемия, призивите за ваксинация са навсякъде в известното московско метро. И все пак по други плакати се появяват по-многобройните послания „Хей, това е страната на Победителите!“ На някои от плакатите е изобразен адмирал от 18-ти век Фьодор Ушаков, други – средновековният княз Александър Невски, трети – маршал Георгий Жуков. Те са навсякъде. Военните командири ме гледаха как се качвам на местен влак, или електричка, на гара Москва-Беларус. Можех да ги видя отново дори на най-изолираните спирки в гората. Инфраструктурата на гарата може и да е била запустяла, но плакатите непрекъснато напомняха: това е Русия, страната на победителите.

Московското метро, юни, 2021 (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Може да се наблюдава как посланието за победата претърпява еволюция през години, в които Русия е управлявана от Путин. Защото именно Путин въведе ежегодния масов военен парад на 9 май – в Съветския съюз той се провеждаше не повече от три пъти. Докато тежестите на руския капитализъм ставаха все по-трудни и по-трудни за понасяне за обикновения гражданин, държавата сякаш подсказваше: героичната идентичност, основана на 9 май и безсмъртния подвиг на предците, трябва да компенсират всички мъки на живота. И официалната памет на Победата беше съзнателно измислена. Държавната пропаганда удобно забрави да спомене, че Съветският съюз е некапиталистическа държава, предпочитайки вместо това да подчертае ролята на Руската православна църква по време на войната. Националната гордост подмени въпросите за актуалната ситуация. Ако сте гражданин на победителката, как можете да се оплаквате от високи цени, лоши жилищни възможности и нарастващи неравенства?

Можем да разберем колко цинична е тази пропаганда, само когато вземем предвид колко скъпа е тази памет на Победата за руснаците. Маршовете на Безсмъртния полк, в които хората носят снимки на своите предци, които са се били и/или паднали във войната, може да са измислени като част от политиката на държавната памет на Путин, но те са пълни с истински емоции. Няма руско семейство без спомени от войната, някои героични, други ужасяващи. „Денят на победата е празникът със сълзи на очите“ – казва популярна съветска песен и това не е преувеличение. По съветско време ветераните се срещаха в градските паркове, търсейки фронтовите си другари, споделяха истории, пиеха и пееха военни песни. Нямаше огромни военни паради на Червения площад, с изключение на 1945 г. и след това две „кръгли годишнини“ през 1965 и 1985 г. Народната памет подчертаваше, че мъжете и жените от Червената армия защитават страната си и се борят, за да осигурят мирно бъдеще за следващите поколения. Мир, а не военно надмощие, беше ключовата дума.

Гробове на съветски войници, боядисани в червено, началото на март 2022 г., съветско гробище в Катовице, Южна Полша. Възмущението срещу войната на Путин доведе до няколко такива инцидента в Полша. Също така Институтът за национална памет предвижда демонтирането на някои паметници на Съветската армия и Полската народна армия, които по някакъв начин са оцелели от голямата вълна на декомунизация през 2015-2016 г. Според изявленията на ръководителя на Института армията на Путин не се различава от Съветската армия. (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Използването на паметта за войната за изграждане на имперска пропаганда и за отклоняване на вниманието на хората от несправедливостта на руския капитализъм, вече е подигравка. Тази година, когато „антинацистката“ реторика беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Украйна и унищожаването на украинските градове, беше достигнато друго ниво на цинизъм. „Обясненията“ на Путин от 9 май как Русия е трябвало да нанесе превантивен удар преди предполагаемата западна атака, бяха просто допълнения към общия сценарий. Официалната история стигна до точка, в която Русия води вечната и винаги победоносна война срещу фашизма, който се среща навсякъде, когато е необходимо.

През годините, докато руската държава изгражда тази официална памет за Победата, антикомунистите от Централна и Източна Европа разработиха своя такава. Те ни учиха да забравим, че нацистите всъщност са планирали да унищожат славянския народ, точно както са планирали и безмилостно извършвали унищожаването на еврейското население. Казаха ни, че няма какво да празнуваме на 8 или 9 май. Те настояваха да се почете паметта на антикомунистическите следвоенни бойци и да се забравят онези, които са се борили с нацистите на Източния фронт. Полските войници, които участваха в последната битка при Берлин, бяха просто колаборационисти на комунистите, можем да чуем гласовете от най-твърдата десница.

Парад за 9 Май. Безсмъртният полк в Нижни новгород. Хората участват в събитието без никаква принуда. Те отдават почит на своите роднини, участвали във Втората световна война Източник

През 2022 г., докато Путин обясняваше на сънародниците си защо Украйна трябва да бъде нападната, ръководителят на полския институт за национална памет обяви, че за нашия регион изобщо няма Победа – само началото на втората окупация. По-жестока окупация, често добавят нашите антикомунисти. Колко е просто: казват ни, че пет десетилетия на народните републики са били трагедия, по-голяма от масовите убийства и систематичното унищожаване на периода на нацистката окупация. От този момент човек лесно скача на друго ниво на пропаганда: нашите страни от Централна и Източна Европа не се развиват достатъчно бързо, защото бяха унищожени от Съветите през 1945 г. Комунистите трябва да бъдат обвинявани за провалите на съвременния капитализъм.

Може да сме възмутени от военната пропаганда на Путин, смесвайки чистото очарование с военната сила и лошите исторически паралели. Но пълното отхвърляне на Победата не е отговор. Бихме могли да го кажем и по друг начин: идолизирането на Победата и забравянето за тъмните страни на държавата и армията на Сталин не е конструктивна реакция на демонтирането на паметниците на Червената армия в Полша, Чехия и другаде. Полските антикомунисти предполагат, че имаме нужда от колективна памет, напълно различна от тази, която се насърчава от Русия, за да сме имунизирани срещу пропагандата на Путин. Но истинският лек за пропагандата е истината и разбирането, че историята не е черно-бяла. Освен това – ако забравим, че нашите дядовци са помогнали за победата над нацизма през 1945 г., как това ще спре Путин да бомбардира Украйна през 2022 г.?

Военната история на Централна и Източна Европа заслужава нещо повече от просто да бъде използвана в политически игри. Нуждаем се от този спомен, защото никога няма да разберем нашата реалност, ако просто забравим какво се е случило през 1945, 1941 и 1939 г. И без значение дали изберем 8 или 9 май за празника, имаме нужда от честно историческо изследване на случилото се преди, по време и след войната. Защо се случи това бедствие – и какво се промени в живота на централно и източноевропейците, след като техните държави станаха народни републики. Трябва да разберем как и на каква цена беше победен нацизмът – и защо не беше победен завинаги.

Превод: Маргиналия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

Ukraine war and the left: We need a discussion, not censorship

It’s the XXI century, we have most crucial things to achieve together – but we cannot even discuss the war crisis we are in now. How can we work on much more complex issues, if some of us do not even want to have a real debate?  How are we presenting ourselves in the eyes of decision-making elites? Are they more vigilant now, aware that a social-oriented left can pose a challenge to them – or relaxed seeing this farce of unity and discussion?

Comment by Wojciech Łobodziński

Position of the Polish, more broadly speaking, Central-European left-wing forces on the conflict in Ukraine for some might be uncanny. It is not easy for Western left-wing activists to watch the enthusiasm for NATO and to hear calls for more arms for Ukraine -yet, knowing the history of the region allows to understand the background of such a position. And the war, with its chaos and constantly developing events, is not making the debate easier.

In fact, the debate is hardly taking place. And I need to say that: there are also some limits after which disapproval becomes censorship, provoking hatred between international comrades. Needless to say, this is absolutely counter-productive: if we do not discuss issues from our diverse viewpoints, how can we work together for a better world?

Poland: (not all) refugees welcome

The Christian messages of the citizens of the Polish areas on the border with Belarus: “There is no quantity of food that you cannot share with a one in need” (left), “Whatever you have done to one of my little brothers, you did to me” (Jesus’ words)(right) (source: Malgorzata Kulbaczewska-Figat, Facebook)

Poland both welcomes Ukrainian refugees, setting an example of hospitality, and keeps pushing Iraqis, Syrians, Yemenis and Afghanis back to Belorussian forest

Małgorzata Kulbaczewska-Figat

Almost two months have passed since Putin’s Russia waged war on Ukraine. On the very first day of fighting, the Polish government declared the Polish-Ukrainian border open for refugees and set up first reception centers. What happened next was one of the most, if not the most heart-warming episodes in the 33-year long history of the Third Polish Republic: ordinary citizens rushed to support the refugees. The NGOs and local authorities set up information booths at bus and train stations. People welcomed Ukrainians at their own homes. Schools, museums and cultural centers organized activities for refugee children. The parliament quickly voted for a special law allowing Ukrainians to register and start working immediately. Public space was filled with Ukrainian flags and solidarity emblems – in both big cities and small towns.  Even memories of darker moments of the common history seem to fade away: at the moment, the absolute majority of Poles agrees that it was Ukraine which fell victim to Russian aggression, and that Ukrainians need, and should receive, our help.

The war in Ukraine, the consequences for the Balkans and Bulgaria’s and EU’s role

Large-scale demonstrations in solidarity with the Ukrainian people take place in Sofia and other big cities regularly, as military and security experts ask the Bulgarian governmen to provide military aid to the government in Kiev (source: YouTube)

A Bulgarian perspective on the country’s role in the Western Balkans and considerations about the EU’s implication in it

Dr. Anton Panchev

Anton Panchev is a professor of Albanian language, culture and society at the University of Sofia. He is also one of the editors of the site Obshtestvo.net, which is a de facto Bulgarian media connection between the Albanian-language and the Bulgarian-language worlds. 

This article was published in the Albanian Shenja Magazine in its 132th issue in April 2022, at pages 27-29. 

The war in Ukraine, as a result of Russian aggression, has created a new situation in the field of regional and global security. The Balkans will be deeply affected by these geopolitical developments not only because of the geographical proximity to Russia and the conflict in Ukraine, but also because of the chronic weaknesses of our countries – unstable political institutions, structural economic weaknesses, social problems, possible inter-ethnic tensions in some countries, destabilising policies of Belgrade, etc.

Михал Войда: Икономическата цена на войната в Украйна е огромна

Ръстът в цените на горивата и храните е едно от преките последствия на войната (източник: YouTube)

Интервю с полския външнополитически анализатор за интересите на Западна Европа и Полша по отношение на членството на Украйна в ЕС, за икономическите измерения на войната там, за перспективите пред Грузия и Молдова за членство в ЕС и за необходимостта от преосмисляне на енергийната политика на съюза

Трансгранични разговори, 15.03.2022 г.

Михал Войда, външнополитически анализатор в Portal Spraw Zagranicznych (Портал за международни проблеми), един от най-големите полски сайтове, посветени на международните отношения, гостува на подкаста Cross-border Talks (Трансгранични разговори) и коментира перспективите пред ускореното членство на Украйна в ЕС. Той анализира реакциите на основните държави в Западна Европа, отношението на Полша и други въпроси от европейската проблематика, свързани с войната в Украйна. Според него това, което се случва сега, би довело до енергийно преосноваване на ЕС, като ще се премине към замяна на руските енергийни източници с други. Той подчертава и последиците от бежанската криза в Полша и други страни и предупреждава, че икономическите щети, причинени от войната в Украйна, вече са огромни.

Предлагаме транскрипция на разговора, който може да бъде изгледан на английски език тук: