Денят на победата е международно наследство. Не принадлежи на Путин

Какво бих могла да пожелая на всички нас в Централна и Източна Европа? На първо място, мир. И второ, че един ден всички ще отбележим края на Втората световна война, ще разберем значението й, ще почетем жертвите и падналите – и няма да използваме деня на победата за краткосрочна политическа пропаганда

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Един от последните ми спомени от Русия е: лято, времето на пандемия, призивите за ваксинация са навсякъде в известното московско метро. И все пак по други плакати се появяват по-многобройните послания „Хей, това е страната на Победителите!“ На някои от плакатите е изобразен адмирал от 18-ти век Фьодор Ушаков, други – средновековният княз Александър Невски, трети – маршал Георгий Жуков. Те са навсякъде. Военните командири ме гледаха как се качвам на местен влак, или електричка, на гара Москва-Беларус. Можех да ги видя отново дори на най-изолираните спирки в гората. Инфраструктурата на гарата може и да е била запустяла, но плакатите непрекъснато напомняха: това е Русия, страната на победителите.

Московското метро, юни, 2021 (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Може да се наблюдава как посланието за победата претърпява еволюция през години, в които Русия е управлявана от Путин. Защото именно Путин въведе ежегодния масов военен парад на 9 май – в Съветския съюз той се провеждаше не повече от три пъти. Докато тежестите на руския капитализъм ставаха все по-трудни и по-трудни за понасяне за обикновения гражданин, държавата сякаш подсказваше: героичната идентичност, основана на 9 май и безсмъртния подвиг на предците, трябва да компенсират всички мъки на живота. И официалната памет на Победата беше съзнателно измислена. Държавната пропаганда удобно забрави да спомене, че Съветският съюз е некапиталистическа държава, предпочитайки вместо това да подчертае ролята на Руската православна църква по време на войната. Националната гордост подмени въпросите за актуалната ситуация. Ако сте гражданин на победителката, как можете да се оплаквате от високи цени, лоши жилищни възможности и нарастващи неравенства?

Можем да разберем колко цинична е тази пропаганда, само когато вземем предвид колко скъпа е тази памет на Победата за руснаците. Маршовете на Безсмъртния полк, в които хората носят снимки на своите предци, които са се били и/или паднали във войната, може да са измислени като част от политиката на държавната памет на Путин, но те са пълни с истински емоции. Няма руско семейство без спомени от войната, някои героични, други ужасяващи. „Денят на победата е празникът със сълзи на очите“ – казва популярна съветска песен и това не е преувеличение. По съветско време ветераните се срещаха в градските паркове, търсейки фронтовите си другари, споделяха истории, пиеха и пееха военни песни. Нямаше огромни военни паради на Червения площад, с изключение на 1945 г. и след това две „кръгли годишнини“ през 1965 и 1985 г. Народната памет подчертаваше, че мъжете и жените от Червената армия защитават страната си и се борят, за да осигурят мирно бъдеще за следващите поколения. Мир, а не военно надмощие, беше ключовата дума.

Гробове на съветски войници, боядисани в червено, началото на март 2022 г., съветско гробище в Катовице, Южна Полша. Възмущението срещу войната на Путин доведе до няколко такива инцидента в Полша. Също така Институтът за национална памет предвижда демонтирането на някои паметници на Съветската армия и Полската народна армия, които по някакъв начин са оцелели от голямата вълна на декомунизация през 2015-2016 г. Според изявленията на ръководителя на Института армията на Путин не се различава от Съветската армия. (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Използването на паметта за войната за изграждане на имперска пропаганда и за отклоняване на вниманието на хората от несправедливостта на руския капитализъм, вече е подигравка. Тази година, когато „антинацистката“ реторика беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Украйна и унищожаването на украинските градове, беше достигнато друго ниво на цинизъм. „Обясненията“ на Путин от 9 май как Русия е трябвало да нанесе превантивен удар преди предполагаемата западна атака, бяха просто допълнения към общия сценарий. Официалната история стигна до точка, в която Русия води вечната и винаги победоносна война срещу фашизма, който се среща навсякъде, когато е необходимо.

През годините, докато руската държава изгражда тази официална памет за Победата, антикомунистите от Централна и Източна Европа разработиха своя такава. Те ни учиха да забравим, че нацистите всъщност са планирали да унищожат славянския народ, точно както са планирали и безмилостно извършвали унищожаването на еврейското население. Казаха ни, че няма какво да празнуваме на 8 или 9 май. Те настояваха да се почете паметта на антикомунистическите следвоенни бойци и да се забравят онези, които са се борили с нацистите на Източния фронт. Полските войници, които участваха в последната битка при Берлин, бяха просто колаборационисти на комунистите, можем да чуем гласовете от най-твърдата десница.

Парад за 9 Май. Безсмъртният полк в Нижни новгород. Хората участват в събитието без никаква принуда. Те отдават почит на своите роднини, участвали във Втората световна война Източник

През 2022 г., докато Путин обясняваше на сънародниците си защо Украйна трябва да бъде нападната, ръководителят на полския институт за национална памет обяви, че за нашия регион изобщо няма Победа – само началото на втората окупация. По-жестока окупация, често добавят нашите антикомунисти. Колко е просто: казват ни, че пет десетилетия на народните републики са били трагедия, по-голяма от масовите убийства и систематичното унищожаване на периода на нацистката окупация. От този момент човек лесно скача на друго ниво на пропаганда: нашите страни от Централна и Източна Европа не се развиват достатъчно бързо, защото бяха унищожени от Съветите през 1945 г. Комунистите трябва да бъдат обвинявани за провалите на съвременния капитализъм.

Може да сме възмутени от военната пропаганда на Путин, смесвайки чистото очарование с военната сила и лошите исторически паралели. Но пълното отхвърляне на Победата не е отговор. Бихме могли да го кажем и по друг начин: идолизирането на Победата и забравянето за тъмните страни на държавата и армията на Сталин не е конструктивна реакция на демонтирането на паметниците на Червената армия в Полша, Чехия и другаде. Полските антикомунисти предполагат, че имаме нужда от колективна памет, напълно различна от тази, която се насърчава от Русия, за да сме имунизирани срещу пропагандата на Путин. Но истинският лек за пропагандата е истината и разбирането, че историята не е черно-бяла. Освен това – ако забравим, че нашите дядовци са помогнали за победата над нацизма през 1945 г., как това ще спре Путин да бомбардира Украйна през 2022 г.?

Военната история на Централна и Източна Европа заслужава нещо повече от просто да бъде използвана в политически игри. Нуждаем се от този спомен, защото никога няма да разберем нашата реалност, ако просто забравим какво се е случило през 1945, 1941 и 1939 г. И без значение дали изберем 8 или 9 май за празника, имаме нужда от честно историческо изследване на случилото се преди, по време и след войната. Защо се случи това бедствие – и какво се промени в живота на централно и източноевропейците, след като техните държави станаха народни републики. Трябва да разберем как и на каква цена беше победен нацизмът – и защо не беше победен завинаги.

Превод: Маргиналия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

Полша: (Не всички) бежанци са добре дошли

Християнските послания на гражданите на полските райони по границата с Беларус: “Няма количество храна, което да не можеш да споделиш с нуждаещ се” (вляво), “Каквото сте направили на един от моите най-малки братя, на мен сте го направили” (думи на Исус)(вдясно) (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат, Facebook)

Полша едновременно приема украински бежанци, давайки пример за гостоприемство, и продължава да изтласква иракчани, сирийци, йеменци и афганистанци обратно в беларуските гори

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Трансгранични разговори, 22 април 2022 г.

Изминаха почти два месеца, откакто Путинова Русия води война срещу Украйна. Още в първия ден на бойните действия полското правителство обяви полско-украинската граница за отворена за бежанци и създаде първите приемни центрове. Това, което се случи след това, беше един от най-сърцераздирателните епизоди в 33-годишната история на Третата полска република: обикновените граждани се втурнаха да подкрепят бежанците. Неправителствените организации и местните власти поставиха информационни щандове на автогарите и жп гарите. Хората посрещаха украинците в собствените си домове. Училища, музеи и културни центрове организираха дейности за децата на бежанците. Парламентът бързо гласува специален закон, който позволява на украинците да се регистрират и да започнат работа веднага. Общественото пространство се изпълни с украински знамена и емблеми на солидарността – както в големите градове, така и в малките населени места.  Дори спомените за по-мрачните моменти от общата история сякаш избледняват: в момента абсолютното мнозинство поляци са съгласни, че именно Украйна е станала жертва на руската агресия и че украинците се нуждаят и трябва да получат нашата помощ.

Read More »

Европа: Завръщане в периферията на света

Боавентура де Соуза Сантос (източник: Aula Castelao Filosofía, CC BY-SA 3.0, Wikipedia/YouTube Commons)

Началото на края на европоцентризма

Боавентура де Соуза Сантос – Wall Street International MagazineOther News, 12 април 2022 г.

Сто години след Първата световна война лидерите на Европа върват насън към нова, тотална война. Както и през 1914 г., те вярват, че войната в Украйна ще бъде ограничена и краткотрайна. През 1914 г. в европейските канцеларии се говори, че войната ще продължи три седмици. Тя продължи четири години и доведе до смъртта на повече от 20 милиона души. Както и през 1918 г., днес преобладава мнението, че е необходимо да се наложи наказание на агресора с цел превъзпитание, за да остане той сломен и унизен за дълго време. През 1918 г. победената сила е Германия (и Османската империя). Имаше и несъгласни (Джон Мейнард Кейнс и няколко други), според които пълното унижение на Германия би било катастрофално от гледна точка на възстановяването на Европа и на трайния мир на континента и в света. Предупрежденията им не бяха чути и двадесет и една години по-късно Европа отново влезе във война. Последваха пет години на разрушения, в които загинаха повече от 70 милиона души. Историята не се повтаря по един и същ начин, но изглежда и че ни учи на нещо. Тя илюстрира и подчертава приликите и разликите. Позволете ми да предложа две илюстрации.

Read More »

Капка Касабова: Мисията ми като писател е да лекувам

Граничната зона между България и Гърция (източник: Nedret Benzet)

За границите и мостовете в Югоизточна Европа, за природните и човешките съкровища, които чакат да бъдат открити: интервю с Капка Касабова, автор на “Граница”

Смаранда Шкиопу, Владимир Митев

Капка Касабова с лекота преминава от поезия към художествена и нехудожествена литература, но може би е най-известна с писането си, което съчетава пътеписи с местни и лични истории. Родом от София, България, Касабова емигрира със семейството си в Нова Зеландия в края на 80-те години на миналия век и след като завършва университет, се установява в Шотландия. Избирайки професия, доскоро запазена за мъжете – писането на пътеписи – Капка Касабова се нарежда сред други жени автори, които са насочили вниманието си към Югоизточна Европа, като Мери Едит Дърам и Ребека Уест. За разлика от тях обаче балканският й произход се отразява на разбирането й за противоречията в региона.

През 2017 г. тя публикува книгата “Граница – пътуване до края на Европа”, номинирана и награждавана в цяла Европа. Касабова се отправя на пътешествие по границата между България, Гърция и Турция, където документира настоящето и миналото на градовете и селата в този югоизточен край на бившата Желязна завеса. Преди разпадането на СССР много хора губят живота си, опитвайки се да стигнат до отдавна мечтания Запад. Сега част от тази граница е границата между Европейския съюз и Турция, още една разделителна линия между хората с паспорти, които им дават право да пътуват, и бежанците, които търсят по-добър свят. 

През декември 2021 г. румънското издание на книгата е публикувано от издателство Pandora M Publishing в колекцията Anansi, преведена от английски като Frontiera от Она Франц. 

От двете страни на днешните граници писателката среща овчари, бивши граничари, търговци, фермери, бежанци и дори трафиканти на хора. Те говорят за изгубени животи, но също и за символичното насилие на физическите граници и тяхното въздействие върху поколенията. 

Най-новата ѝ книга, публикувана в Обединеното кралство през 2019 г., е “Към езерото”, в която Касабова обикаля Преспанското езеро, разделено между Албания, Република Северна Македония и Гърция, за да открие родното място на баба си по майчина линия, но и за да научи историите на хората от Балканите.

Разговаряхме с писателката Капка Касабова в началото на март 2022 г., когато войната в съседна Украйна течеше от вече почти две седмици. Говорихме за границите, Балканите, войната, но и за нещата, които ни обединяват в този край на света. Тези неща ни напомнят, че да продължаваме да сме солидарни е отговорност на всички нас.

Тази статия бе публикувана от румънския културен сайт Scena9 на 8 април 2022 г.

Read More »

Стефано Ботони: Орбан е бунтовник със съгласието на властите

Книгата на Стефано Ботони за унгарския лидер е със заглавие “Орбан. Деспот в Европа” (източник: CentroVeritas.it)

Разговор с италианския историк от унгарски произход Стефано Ботони за електоралната сила на Виктор Орбан и ролята му в новата европейска реалност, в която Западът и Изтокът изглежда вече не търсят мостове помежду си. 

Трансгранични разговори, 12.04.2022 г. 

Италианският историк от унгарски произход Стефано Ботони гостува на подкаста „Трансгранични разговори“, чиито водещи са полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат и редакторът на румънското издание на „Барикада“ Владимир Митев. Ботони прави подробен анализ на неотдавнашните парламентарни избори в Унгария и отражението на руската инвазия в Украйна върху отношенията във „Вишеградската четворка“:

– какво мотивира унгарската провинция, бедните и унгарския елит от Будапеща да подкрепят Орбан от много различни позиции и с различни основания;

– защо унгарската опозиция претърпя такова отчайващо поражение на вота през април 2022 г. – над 20 процентни пункта в полза на Орбан в изборните резултати;

– Какво е бъдещето на проекта за Унгария като регионална сила в Югоизточна Европа след разрива с Полша относно войната в Украйна;

– как да бъдеш ефективна опозиция на Орбан и как да не бъдеш такава – примери от изборите с участието на десен и ляв кандидат.

Видеото от разговора със субтитри на български език може да бъде видяно тук:

Read More »

Войната в Украйна, последиците за Балканите и ролята на България

Масови протести на солидарност с украинския народ поставят българското правителство под натиск да окаже военна помощ на правителството в Киев (източник: Pixabay, CC0)

Българска гледна точка за ролята на страната и на ЕС в Западните Балкани

Д-р Антон Панчев

Антон Панчев е преподавател по албански език, култура и общество в Софийския университет. Той е и един от редакторите на сайта Obshtestvo.net, който де факто е българската медийна връзка между албаноезичния и българоезичния свят. 

Тази статия е публикувана в албанското списание Shenja в неговия 132 брой през април 2022 г., на страници 27-29. 

Войната в Украйна, като резултат от руската агресия, създаде една нова ситуация в областта на регионалната и на глобалната сигурност. Балканите ще бъдат засегнати дълбоко от тези геополитически процеси не само заради географската близост с Русия и с конфликта в Украйна, но и заради хроничните слабости на нашите държави – нестабилните политически институции, структурните икономически слабости, социалните проблеми, възможните междуетнически напрежения в някои страни, дестабилизиращата политика на Белград и други.

Read More »

Михал Войда: Икономическата цена на войната в Украйна е огромна

Ръстът в цените на горивата и храните е едно от преките последствия на войната (източник: YouTube)

Интервю с полския външнополитически анализатор за интересите на Западна Европа и Полша по отношение на членството на Украйна в ЕС, за икономическите измерения на войната там, за перспективите пред Грузия и Молдова за членство в ЕС и за необходимостта от преосмисляне на енергийната политика на съюза

Трансгранични разговори, 15.03.2022 г.

Михал Войда, външнополитически анализатор в Portal Spraw Zagranicznych (Портал за международни проблеми), един от най-големите полски сайтове, посветени на международните отношения, гостува на подкаста Cross-border Talks (Трансгранични разговори) и коментира перспективите пред ускореното членство на Украйна в ЕС. Той анализира реакциите на основните държави в Западна Европа, отношението на Полша и други въпроси от европейската проблематика, свързани с войната в Украйна. Според него това, което се случва сега, би довело до енергийно преосноваване на ЕС, като ще се премине към замяна на руските енергийни източници с други. Той подчертава и последиците от бежанската криза в Полша и други страни и предупреждава, че икономическите щети, причинени от войната в Украйна, вече са огромни.

Предлагаме транскрипция на разговора, който може да бъде изгледан на английски език тук:

Read More »

Войната в Украйна: Фаталната грешка на Путин? Какъв е залогът за Европа?

Катедралния храм на руската армия в Москва показва образи на войници заедно с фигури от православния пантеон (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Централноевропейски аналитичен погледи към войната в Украйна

Предлагаме ви транскрипция на епизод от подкаста „Трансгранични разговори“ от 28.02.2022, посветен на руската военна инвазия в Украйна. В разговора участват Вероника Сушова-Салминен – чешко-финландски експерт по Русия, полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат, (която говори руски и украински език) и редакторът на румънското издание на „Барикада“ Владимир Митев.

Разговорът е фокусиран върху следните теми:

– фактът, че това не беше блицкриг и че украинците се съпротивляват на инвазията;

– причините за случилото се (различни виждания за сигурността на ЕС, конкуренция между великите сили и вътрешни украински противоречия);

– какво означава откъсването на Русия от Европа и Запада както за Русия, така и за Европа (включително страните от източния фланг на НАТО) – Русия се превръща в младши партньор на Китай, а Централна и Югоизточна Европа се милитаризират и стават част от нова Студена война;

– как тази война променя руско-украинските отношения (утвърждаване на украинската идентичност);

– какви са социалните последици от тази война за самата Русия (може да настъпи разрив в нейните елити и общество, тъй като много хора се противопоставят на войната с Украйна)“.

Тук е видеото от разговора, който се води на английски език:

Read More »

Кодру Врабие:  Молдова, Грузия и Украйна трябва да бъдат подкрепени икономически и човешки по пътя им към ЕС

Кодру Врабие (снимка: Влад Станчу, асоциация INK)

Интервю с румънски експерт по въпросите на доброто управление в контекста на кандидатурата на трите страни за членство в ЕС

Владимир Митев

На 9 март 2022 г. “Трансгранични разговори” интервюира румънския експерт по добро управление Кодру Врабие за това какво е реалистично по пътя към ЕС за Молдова, Грузия и Украйна, на чиято територия има война или замразени конфликти, какво могат да направят за тях източните страни от ЕС и какви добри примери за реформи има в тях, особено в Молдова. 

Read More »